Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Ще те вържа за дървото, така че да мога да си почина. Това е всичко. Аз ще легна наблизо, за да чувам всеки твой шум. Нахрани се, ходи до тоалетната, пи вода. Тук, на сянката, е прохладно. Всичко ти е наред. Сега се обърни, за да мога да те завържа.
Като че ли имаше друг избор. Бил беше много по-едър от нея. Изглеждаше като онези идиоти, пред които никой не искаше да се изправя, при сбиване в бар. Не беше прекалено висок, но имаше зъл поглед, който говореше, че ще пререже с удоволствие гърлото на всеки. Тя кимна и бавно застана до дънера, взирайки се с ужас в мъжа.
— Протегни нагоре ръце, разтвори ги широко и се хвани за клоните.
— Може ли да седна?
— Казах — тихо й нареди — да вдигнеш ръце и да се хванеш за клоните. Не ти искам мнението. Няма да повтарям отново. Можеш да направиш това или ще си променя решението. Тогава урокът ще бъде болезнен. Разбра ли ме?
Младата жена посегна и хвана клоните точно над главата си. Видя го как бръкна в задния си джоб и извади кърпа, която вероятно бе ползвал да бърше потта си. Той пристъпи много близо до нея и използва парчето плат, за да завърже китката й за дървото.
Мъжът смърдеше и имаше нужда от дезодорант — миризмата на алкохол се смесваше с отвратителната воня на тютюн за дъвчене. Тя затаи дъх, колкото бе възможно, докато той уви и другата й китка с нещо, направено от груб плат. Пристегна здраво възела. Най-накрая се оттегли, а с него изчезна и ужасната миризма.
Бил се загледа в жената, кимна доволно, а след това се обърна с гръб и влезе в палатката. Триша погледна завързаните си ръце. Той бе омотал китките й с две различни кърпи за тънките клони. Дръпна ги рязко, но те помръднаха съвсем леко, нямаше начин да се освободи. Тихо изруга, опита да раздвижи парчетата плат, за да види дали й е оставил достатъчно място да мърда ръцете си. Беше ги стегнал прекалено здраво, нямаше да може да изхлузи дланите си.
Пазачът излезе от палатката със спален чувал и възглавница. Стрелна я с поглед и хвърли завивките на около метър и половина от мястото, където стоеше Триша. А си бе помислила, че той е свестен, когато й донесе храна и вода, но това беше преди да я завърже като плашило за дървото. След известно време щеше да почувства краката си много уморени.
Мъжът се просна върху спалния чувал срещу нея и постави пистолета на гърдите си. Когато кръстоса крака, младата жена забеляза, че от ботуша му се подава ловджийски нож. Бил пъхна възглавницата под главата си и затвори очи.
Триша се размърда. Краката я боляха, а ръцете си чувстваше като отсечени. Повдигна се на пръсти, за да ги изравни с раменете. По този начин подобри малко кръвообращението на горните си крайници, но така щеше да нарани пръстите на краката, ако трябваше да стои по-дълго на тях. От време на време въртеше глава, за да раздвижи врата си. Опита се да заспи, но всеки път, щом се унесеше, се свличаше надолу под тежестта на тялото си, а това изстрелваше остра болка нагоре по ръцете й. Времето течеше много бавно.
От гората се чу лек шум. Бил незабавно се събуди, рязко се претърколи по корем и насочи оръжието по посока на звука. Потресена, Триша се втренчи в него. Тогава от близкото дърво излетя птица. Мъжът въздъхна, завъртя се обратно по гръб и я погледна.
— Аз спя много леко. Спри да въздишаш, щото ще ме ядосаш. — Отново затвори очи и постави пистолета върху себе си.
Той едва ли е бил заспал. Триша съсредоточи поглед в гърдите му — наблюдаваше ги как се повдигат и спадат бавно. Шумът, който предизвика птицата, бе толкова тих, че тя почти не го бе чула, но човекът в краката й, бе реагирал така, все едно го нападаха. Дори бе насочил оръжието си в правилната посока. Ако се преструваше, че спи, значи беше наясно с всеки звук, издаден от нея. Пламенната й надежда за бягство намаля. Може би щеше да е по-добре, ако бяха оставили Том с нея. Младежът, който я гледаше похотливо в гърдите, вероятно бе за предпочитане, пред това да стои така неудобно завързана за дървото.
Болката събуди Триша и тя простена. В съня си бе отпуснала цялата си тежест върху китките, които бяха станали безчувствени. Опита да се пребори със сълзите. Пренесе теглото си върху краката и се повдигна на пръсти. Това облекчи напрежението в ръцете, кръвта тръгна към дланите й. Огледа небето. Слънцето бе слязло ниско над хоризонта. Значи през по-голямата част от деня, бе висяла завързана за дървото. Погледна мъжа на земята и видя, че я наблюдава. Не можеше да каже със сигурност, но вниманието му като че ли бе насочено към корема й.