Слейд

— Ти си красива жена. И си една от онези кучки с меки сърца, които защитават правата на животните, нали така? Обичаш ли животните, малко момиченце? — Той посегна и разкопча колана си, докато я гледаше право в очите. — Не исках Том да остава с теб, защото хлапето не знае какво да прави с жените.

— О, боже! — изстена Триша, докато следеше как хванал катарамата издърпва колана от гайките на панталона си. Отправи му умоляващ поглед. — Каквото и да си намислил, моля те, не го прави!

— Млъкни или ще опиташ каиша! Мразя писъците! Разбра ли? Ще ти отрежа езика, ако крещиш! Той няма да ти е необходим, за да стабилизираш Пат, когато Том довлече тъпака обратно тук. Сигурен съм, че имаме няколко часа на разположение, преди да се върнат. Том е идиот, не е способен да намери дори собствения си задник, ако някой не му го посочи.

Бил пусна колана върху спалния чувал и посегна към десния си ботуш. Извади от там дълъг, остър ловджийски нож. Погледна към нея и прокара палец по острието. От другата страна ръбът беше назъбен. Металната част бе дълга около педя. Триша с ужас се втренчи в него. Мъжът й се усмихна студено.

— Признай си, че си кучка с меко сърце, защитаваща като някой идиот правата на онези животни. Точно по този начин.

Ужасена, тя поклати глава. Отвори уста, но от нея не излезе нищо. Дръпна силно китките си, но кърпите не поддадоха. Опита да се отдръпне още назад, но дървото не й позволи.

— Кажи: „Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която се е превърнала в идиот“ — нареди й тихо. — Сега!

— Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която е идиот — прошепна младата жена.

Усмивка цъфна на напуканите му устни.

— Добро момиче! — Направи крачка към нея, стиснал в юмрук ловджийския нож. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и вдигна поглед към очите й. — Събуй си обувките!

— Не мога да го направя, без да си помогна с ръцете — излъга тя. Гласът й трепереше.

— Събуй ги сега или… — Докосна гърдите й с върха на ножа. Натисна и прокара острието, докато стигна под едното й зърно. — Предполагам, че ще се плъзга най-малко десетина сантиметра, докато се удари в костта.

— О, боже мой! — едва си пое дъх Триша. Завладя я силна паника. — Добре.

С помощта на единия крак настъпи петата на другата обувка и натисна надолу. Обувката се събу. Като използва пръстите на голото си стъпало, изхлузи и втората.

— Господ не е тук, малко момиченце.

Бил внезапно се отдръпна, махна ножа от гърдите и го хвърли към лицето й. Триша видя как острието полетя към нея и от гърлото й се изтръгна писък. Инстинктивно отметна настрани глава. Очакваше да се забие в лицето й, но това не стана. Нямаше болка. Чу мъжът да се смее. Извърна се и видя ножът да стърчи от дървото, точно до самата й глава. Ухото й докосна студения метал.

Брутално, ръцете му сграбчиха колана на панталоните й. Разкопчаха копчетата и смъкнаха дрехата надолу. Палците му се мушнаха в бикините й и бавно прокара парчето плат по продължение на краката й. Когато стигна до глезените, дръпна силно дантелата, за да ги отстрани. Краката й загубиха опора и тя изпищя отново. Болка прониза раменете и китките й, тъй като цялата тежест на тялото й падна върху тях.