Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Не можеше да стигне до нея навреме, за да гарантира, че ще отстрани всички заплахи. Нейната безопасност бе от първостепенна важност. Ако се наложеше, щеше да използва уменията си и да ги убива един по един. Да атакува лагера, когато всички са в него, щеше да бъде крайна мярка. Бе готов да умре, за да я спаси, независимо от лошите шансове, които имаше, ако решеха да й отнемат живота. Това би било самоубийство и за двамата.
Слушаше как мъжете се канят да отидат и да намерят липсващия ранен човек. В мислите му се оформи план. Младежът с похотливите очи щеше да умре пръв, ако го оставеха сам да пази неговата жена. Слейд знаеше, че мръсникът ще се опита да насили док. Но той не би го допуснал. Не и докато дишаше.
Те нямаше да намерят своя другар, когото търсеха. Усмивка изкриви устните му, когато чу решението им, че не могат да се доверят на младока и да оставят Триша в неговите ръце. Това показваше наличие на известна интелигентност. Когато двама от тях напуснаха лагера, Слейд се надигна, готов да ги последва и атакува, но сцената разкрила се пред него, го накара да остане.
Един от пазачите даде на Триша храна и вода. Явно той не представляваше заплаха за нея. Тя им бе необходима жива, нуждаеха се от лекарските й умения, затова вероятно при тях бе в по-голяма безопасност, отколкото с него, докато не ликвидираше всички заплахи.
Разкъсваше се от съмнения. Подуши въздуха, но не усети миризма на чужди хора в района. Това не означаваше, че не са някъде наблизо и няма да се появят съвсем скоро. Вятърът и прахолякът действаха адски зле на обонянието му.
Вниманието му се съсредоточи изцяло върху Триша. Тя се хранеше спокойно. Мъжът, който я пазеше, не я заплашваше с нищо и не й мяташе похотливи погледи. Изглежда, бе достатъчно умен, за да е наясно, че ще е пагубно да я нарани, след като имаха нужда от нея. Задникът, който я бе дърпал за косата щеше да си плати скъпо за причинената й болка. Слейд искаше да убие най-напред него заради действията му. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Засега Триша изглеждаше в безопасност. Ако останалите се върнеха в лагера, то човекът, който я охраняваше, знаеше цената й. Щеше да мине известно време, преди да осъзнаят, че не се нуждаят от нейната помощ. Той не можеше да я скрие някъде и да остави мъжете, представляващи заплаха за нея, да я преследват, както и да не се притеснява, че ще я намерят отново. Втренчи се в пазача, наблюдаващ док.
Човекът изглеждаше отегчен, но и не проявяваше желание да се движи особено. Слейд се сниши към земята, предпазливо остана наведен и последва по-възрастния мъж, дръзнал да дърпа док за косата. Кръвта му кипеше от гняв. Идиотът щеше да си плати за това, че я бе наранил. При това, скъпо.
Тишината стана ужасяваща. Ветрецът тихо шептеше в листата на дърветата. В далечината от време на време се обаждаха птици. Триша седеше под палещото слънце и си мечтаеше за сянка. Имаше нужда и от тоалетна. Когато пикочният й мехур бе готов да се пръсне, тя обърна глава и погледна към Бил.
— Трябва да отида до тоалетната, моля.
Мъжът примигна.
— Добре. Така или иначе си мислех да се преместиш. Много си бяла, за да седиш на този пек. Кожата ти ще изгори лошо и ще се обезводниш.
— Мога ли да стана тогава?
Той кимна с глава.
— Виждаш ли онова дърво до палатката? Иди зад него. Но ако се опиташ да избягаш от мен, ще ти счупя краката. Това не е празна заплаха. Те няма да са ти нужни, за да закърпиш Пат. Отиваш зад дървото, свършваш си работата и после можеш да седнеш под сянката му от тази страна. Достатъчно ясен ли съм?
— Абсолютно. Благодаря.
Триша се изправи на крака. На места тялото й беше изтръпнало и това болезнено усещане я бе събудило от дрямката. Накуцвайки тръгна към дървото. Реши да се мушне под един от по-ниските му клони. Не беше много скрита, но нямаше друг избор. Разкопча панталоните, наведе се, облекчи се и бързо се изправи. После оправи дрехите си и заобиколи дървото. Бил стоеше на пътя й.
Не го беше чула да се приближава. Погледна нагоре. Мъжът беше едър и стърчеше много над нея. Суровите черти на лицето му свидетелстваха за твърде много години, прекарани на слънце, кожата му бе изпръхнала и меденокафява. Той се намръщи.
— Уморен съм. Почти не съм спал миналата нощ. Затова ето какво ще направим. Застани до дървото. Искам те с гръб към него.
Триша се втренчи със страх в очите му. Какво ли си е наумил? Имаше неприятното чувство, че е нещо много лошо.