Слейд

„Предател на страната им?“, зяпна го тя. Този мъж очевидно бе фанатичен ненормалник. Успя да седне, щом той отдръпна оръжието си от нея и отстъпи крачка назад. Триша внимателно се изправи на крака и вдигна ръце.

— Имаш ли някакво друго оръжие, освен циците?

— Моите… — запъна се тя и погледна към него. — Не.

Мъжът премести пушката в свивката на ръката си, като не престана да я държи насочена към нея.

— Повдигни си бавно ризата, за да видя дали не криеш оръжие в панталона.

Тя вдигна ризата си до под гърдите и се завъртя бавно, за да го увери, че не е въоръжена. Погледна го в очите, когато отново се обърна към него. Използва целия си самоконтрол, за да не се огледа наоколо, дали Слейд не е наблизо. Молеше се, да е забелязал униформения с пушката и да не се опитва да стигне до нея.

— Да тръгваме. Бил? Том? Все още ли пазиш гърба ми?

— Да, сър — обади се някой отляво.

— Бъди сигурен, Съли — друг глас се присъедини отдясно.

Триша се огледа, но не забеляза никого, освен мъжа пред себе си. Той се засмя, разкривайки пожълтели и гнили зъби.

— Някои от моите момчета са с мен. Обикновено се движим по четирима. Ако мъжът животно реши да те спасява, то това ще е последното нещо, което ще се опита да направи през живота си. Той няма да се върне за теб, освен ако не иска да го почешеш по оная му работа.

Младата жена успя да не извие уста от отвращение. Ако питаха нея, този тук представляваше най-низшият слой на човечеството. От начина, по който звучеше гласът му, и от нещата, които казваше, явно нямаше предвид конкретно Слейд. Той дори не го познаваше — несъмнено предразсъдъците му бяха към всички Нови видове. Мъжът вероятно бе умствено недоразвит, но в момента оръжието беше в неговите ръце.

— Мърдай!

Хрумна й план. Направи крачка напред и залитна силно, после започна да влачи крака си бавно, като накуцваше видимо.

— Ранена ли си? По дяволите! — изрева той.

Триша потисна усмивката си. Какъв идиот. Заповядваше на нея да е тиха, а самият той току-що бе извикал. Слейд със сигурност беше чул. По дяволите, сигурно гласът му се долавяше и на миля разстояние, предположи тя. Прехапа устни и го погледна.

— Нараних се, когато джипът катастрофира.

Мъжът изглеждаше ядосан.

— Том? Ела тук.

Показа се младеж, на когото още не му никнеше брада, за да я бръсне, толкова розова беше кожата му, и с тяло, дребно като на тийнейджър. Беше висок почти колкото Триша. Носеше пушка, а огромен нож бе прикрепен към камуфлажните му дрехи. Приличаше на дванадесетгодишен хлапак, облечен във военни дрехи за Хелоуин. Леките бръчици около устата му, бяха единственият знак, който издаваше истинската му възраст, някъде около средата на двадесетте.

— Да, сър? — Гласът на Том прозвуча необичайно дълбок, явно го преправяше нарочно, за да звучи по-мъжествен. Зелените му очи се вторачиха в Триша, след това погледът му се насочи към гърдите й и остана там.