Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Тя изпита желание да скръсти ръце, за да се прикрие, но се страхуваше, че ако мръдне ще я застрелят. Този идиот я гледаше похотливо. Младата жена го изгледа ядосано, но той като че ли не забеляза това.
— Колко далеч от нас е Пат?
— Около километър, сър. — Младежът облиза устни и потри ръка в бедрото си. — Ами онзи… животното любовник, сър? Бас държа, че тя го чука.
— Млъквай — нареди му мъжът. — Погледни я. Тя е красива. Не е някоя грозница, която не може да си намери истински мъже като нас. Вземи радиото и му кажи, че идваме, но ще се забавим, защото тя е ранена.
Том най-накрая откъсна поглед от гърдите й и насочи вниманието си към по-възрастния мъж.
— Както кажеш, Съли — отвърна той и се запъти към гъстите храсти с намръщена физиономия.
— Да тръгваме.
Триша запомни имената им. Съли. Том. Бил. Можеше да идентифицира двама от тях, ако живееше достатъчно дълго и се добереше до властите. От сърце си пожела да ги арестуват. Концентрира се върху своя план, докато вървеше напред, нарочно влачеше крак и стенеше от болка. Ако успееше да ги забави достатъчно, щеше да спечели повече време, за да може Слейд да се измъкне. Той щеше да потърси помощ и да изпрати полицията.
През по-голяма част от времето се спускаха надолу. Тя се спъна няколко пъти, но Съли не си помръдна пръста да й помогне. Той държеше пушката насочена към нея, като вървеше точно зад гърба й и не обелваше нито дума. Младата жена предположи, че ако Слейд скоро не доведеше помощ, времето, което й оставаше да живее, щеше да бъде по-малко от това, което й трябваше да превърже ранения мъж, при когото я водеха. Сигурно щяха да я застрелят веднага, щом вече нямаха нужда от нея. Както постъпиха с Барт.
Най-накрая излязоха от гъстите шубраци и тя видя поляна с опъната палатка и пресни следи от малко огнище. Усети мириса на храна и стомахът я присви от глад. Спъна се и падна на колене, принуждавайки Съли да я изпусне от прицел. Очите й се напълниха със сълзи, след като той я сграбчи за косата, отскубвайки няколко кичура от нея. Младата жена го погледна шокирано. Той държеше сега пушката насочена към палатката.
— Пат? Обади се веднага.
Триша отправи поглед към палатката, след като никой не отговори. Ципът, който затваряше входа й, бе пуснат. Мъжът го вдигна и отстъпи назад, като насочи дулото на оръжието към вътрешността.
— Пат? Искам да се обадиш, веднага!
Тишина.
— Бил? Том? Къде сте? — изрева Съли.
— Тук, сър — извика Том. Той излезе от гората, на около двадесет крачки от тях.
Още един мъж, към четиридесетте, плешив, с изпъкнал корем, се показа от гората, от другата страна на лагера. Триша предположи, че това сигурно е Бил. Той кимна на Съли. И тримата погледнаха към платнището. Съли даде знак на Том и посочи с глава палатката, като продължи да държи пушката насочена към входа й.
Младежът пристъпи напред, прибра пистолета в кобура под рамото си и извади големия ловджийски нож, прикрепен към бедрото му. Хвана го здраво и клекна отстрани на палатката. Посегна с лявата ръка, дръпна единия край и надникна вътре.
— Няма го — ахна Том.
— Не го ли събуди по радиото? — ядосано попита Съли.
— Не, сър. Той не отговори. Помислих си, че може би спи или е до тоалетната. Може би се разхожда наоколо, въпреки че рамото му е ранено.
Съли се завъртя и насочи оръжието към Триша.
— Кога точно те изостави животното?
Тя преглътна.
— Той избяга някъде през нощта. Легнахме си заедно, а когато се събудих, точно преди изгрев-слънце, него го нямаше.
— Сигурно вече е далеч от тук. — Бил имаше дълбок глас с лек тексаски или може би южняшки акцент. Бе трудно да се определи. — Веднага, след като му е писнало да я носи, се е изпарил. Те се движат бързо, Съли. Сигурно е най-малко на десет мили оттук. Другият екип ще го хване.
— Кучи син. — Съли свали оръжието. — Да се разделим и да намерим Пат. Мислиш ли, че е изпаднал в делириум? Имаше треска тази сутрин.
Бил кимна.
— Може би. Казах ти, че един от нас трябва да остане с него. Няма ни от сутринта, а това е доста дълго време. Сега се налага един да пази жената. Когато го намерим, тя ще го превърже.
— Трябваше да го вземем — промърмори Том. — Казах ти, че може да умре. Ами ако вече е мъртъв някъде там?
— Няма да рискувам наградата от петдесет хиляди долара, само защото Пат е глупак, който не гледа къде стъпва — остро заяви Съли.