Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Бил се изправи и погледна към Триша, докато младата жена се бореше да възстанови равновесието си, за да отнеме част от напрежението в ръцете. От кръста надолу беше гола и съзнаваше, че той е решил да я изнасили. Извърна глава, молейки се наум, когато юмрукът му стисна косата й.
— Погледни ме, обичаща животните, кучко — каза задавено той. Триша изскимтя заради страданието, което й причиняваше. Като я дръпна силно за косата, обърна лицето й към себе си. Не й остана друг избор, освен да го погледне. Мъжът се усмихваше с най-ледената усмивка, която някога бе виждала. — Когато момчетата се върнат, не трябва нищо да заподозрат. Ако ме издадеш, ще те убия, и това тук, вече няма да има никакво значение. Разбра ли ме? Няма да рискувам някой от тези устати задници да се напие и да се раздрънка, та жена ми да узнае всичко. Просто ще ги излъжа, че си се опитала да избягаш, ако не правиш това, което ти казвам. Ще те режа жива, до последния ти дъх. Чуваш ли ме, момиченце? Прави това, което ти наредя, иначе няма да доживееш до сутринта. Само да издадеш на някое от момчетата това, което сме на път да сторим, и ще се молиш да си мъртва, когато приключа с теб. — Той й намигна. — По дяволите, ако им кажеш, сигурно и те ще искат да те пробват. — Засмя се и пусна косата й. — Но като си помисля, ако и те го направят, тогава няма да ме издадат. Можем да си спретнем малко, животинско, любовно парти.
— Моля те, недей. Аз имам пари. Ще ти платя колкото поискаш. Само не ми причинявай това, моля те!
Удари я силно. Избухналата болка я прониза от бузата до челюстта. Младата жена изстена. Агонията плъзна през раменете й, коленете й омекнаха и тя се срина. Опита да се пребори с мрака, но той спечели. Светът се завъртя, металният вкус на кръв изпълни устата й. Цялата тежест падна отново върху краката й.
Ръцете му посегнаха към гърдите й. Копелето издърпа ризата й върху главата. Остави я да виси отзад на врата й, за да оголи гърдите. Нямаше начин да я свали от тялото й, без да развърже китките или да среже плата. Когато трескаво се бе опитала да се освободи, кърпите се бяха затегнали още по-здраво. Докато се бореше, част от дрехата се свлече пред лицето до брадичката й. Бил изруга, хвана отново ризата и я смачка на топка отзад на врата, за да не му пречи. Дланите му сграбчиха сутиена й и толкова силно го дръпнаха, че материята се разкъса, бутна чашките настрани.
— Изглеждаш по-добре от жена ми, преди кучката да роди шест деца. — Стисна я болезнено през кръста. — Обзалагам се, че си и адски тясна. Не забелязвам никакви белези. Нямаш деца. Мога да отгатна по циците ти.
Световъртежът й започна да намалява. Триша бавно се възстановяваше от удара. Изплю кръвта, събрала се в устата й, право в лицето му. Така или иначе щеше да я изнасили.
— Майната ти, задник!
Той я сграбчи за гърлото. Младата жена можеше само да се взира с ужас в очите му, докато ръката му стискаше шията й. Мъжът изглеждаше абсолютно бесен, той приближи лицето си до нейното. Застанаха нос до нос.
— Мислиш, че си твърде добра за мен, така ли, малко момиченце? Въобразяваш си, че можеш да ме наричаш както ти падне? Обзалагам се, че сега желаеш да си беше държала езика зад зъбите. — Пое си няколко пъти дълбоко дъх. — Искаш ли въздух? Така е добре. Посиняваш, кучко. — Ръката му я пусна.
Триша понечи да вдиша и се задави. Втренчи се в него, той бе започнал бавно да разкопчава панталоните си. Мъжът й кимна с глава, след което избута дрехата до глезените си. Отдолу носеше боксерки. Хвана ги за ластика и също ги смъкна. Стисна щръкналия си член в юмрук и бавно прокара пръсти по дължината му. В Триша се надигна отвращение.
— Виж какво ще получиш, малко момиченце. Ще опозная всяка твоя дупка. Всяка една. Смяташ, че можеш да ме наричаш с най-различни имена с тази уста? Опитай се да кажеш някое от тях, когато ти го набутам в гърлото, кучко.
— Предпочитам да умра! Убий ме! — изкрещя му в лицето тя. — Ти си проклет загубеняк! Не си нищо повече от един шибан задник, изнасилвач! — Надяваше се да го разяри и да я убие. Предпочиташе да умре, отколкото да живее, след като я докоснеше. — И между другото това, което държиш в ръката си, е дяволски жалко нещо. Аз съм лекар и съм виждала всякакви — подигра го. — Жалък си! — изкрещя тя.