Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Взимаме си партакешите и се връщаме веднага. Останалото е в твои ръце.
— Ще планирам потегляне за 7:00 утре — приключи капитана и тръгна да дава разпорежданията си.
Докато се връщаха към пикапа, Остин попита Завала, какво бе имал предвид капитанът, когато каза, че винаги знае какво е намислил.
— Няколко пъти се е случвало, да излизаме с една и съща жена.
— Има ли в Окръг Колумбия жена, с която да не си излизал?
Завала обмисли отговора си.
— Първата дама. Както знаеш, омъжените жени за мен са табу.
— За мен е облекчение да го чуя — въздъхна Остин, докато сядаше зад кормилото.
— Е, ако се разведе…
Докато палеше колата Остин заяви:
— Мисля, че моментът е много подходящ, да ми разправиш за оня в Ногалес, дето го ухапала поничка.
7
Под безоблачния купол на западното небе, един тъмнозелен хеликоптер „Макдонъл-Дъглъс“ се плъзна ниско над хребета на планината Скуо, към алпийските води на езерото Тахо и като водно конче, се стрелна по посока на калифорнийския бряг. Поколеба се за миг над гора от високи борове, после се отпусна върху бетонна площадка. Щом спря огромното витло, един тъпомуцунест шевролет застана отстрани. Излезлият от него мъж в униформа, с цвета на хеликоптера и колата, пое чантата на високия пътник и каза:
— Заповядайте в колата, конгресмен Кинкейд!
Двамата се качиха и поеха по асфалтов път през гъстата гора. След няколко минути колата спря пред някакъв комплекс, който приличаше на изградено от дърво копие на древен замък. Късното следобедно слънце придаваше фантастичен вид на стени, бойници и кули. Сигурно, цяла гора бе изразходвана, за да се създаде у посетителя такова впечатление. Централната сграда имаше форма на куб, а от триетажния й корпус се разклоняваше цяла мрежа от допълнителни постройки.
— Това тук е по-голямо и от мормонски храм48 — промърмори Кинкейд.
— Добре дошъл във Валхала49! — отзова се уклончиво шофьорът.
Той паркира пред сградата, пое чантата на госта и го поведе по широко стълбище към веранда с дължина на боулингова писта. Оттам влязоха във фоайе, облицовано с тъмно, почти черно дърво и с конструкция от също такива греди. След няколко коридора, издържани в същия стил, най-после спряха пред високи готически двери, изляти релефно от метал.
— Ще занеса чантата в стаята ви, сър. Останалите са вече тук. Пред мястото ви е оставена табелка с вашето име.
Водачът натисна бутон и дверите се разтвориха без звук. Кинкейд влезе и затаи дъх, докато масивните порти се затваряха зад гърба му. Намираше се в огромна зала с висок таван. Тя беше осветена от огъня в гигантска камина и от пламтящи факли по стените, които се бореха за място сред огромно количество пищно украсени щитове и вимпели, копия, бойни секири и мечове, плюс различни други сувенири от времената, когато войната е била просто състезание между касапи.
Всички смъртоносни инструменти, обаче, бледнееха на фона на съоръжението, заело средата на залата. Това бе викингски кораб дълъг около двадесет метра. Дъбовата му обшивка се извисяваше в двата края. Едничкото кожено платно с правоъгълна форма беше готово да поеме поредния бриз. Спусната до кърмата сходня осигуряваше достъп до палубата и разположената по дължината й маса, с мачтата по средата.
Кинкейд беше ветеран от морската пехота, с боен опит от Виетнам, така че не се огъна в потискащата обстановка. Стиснал челюсти с очевиден израз на непреклонност, той се изкачи по сходнята и зае единственото свободно място. Насядалите около масата двадесетина души млъкнаха и го загледаха с любопитство. Тъкмо се готвеше да заговори съседа си отдясно, когато огромните двери в далечния край на залата рязко се отвориха.
Една жена се насочи към кораба, в скачащите светлини на факлите. Стройните й крака бързо гълтаха разстоянието. Докато приближаваше, атлетичните й форми се очертаваха ясно под прилепналия работен комбинезон, но най-впечатляващ си оставаше ръстът й. Тя беше висока почти два и десет.
Тялото и чертите на жената бяха безупречни, но красотата й беше като на айсберг. И също като на айсберг — плашеща. Изглеждаше като появила се внезапно от царството на вечния мраз. Ленената коса беше събрана на кок, за да даде най-пълна представа за мраморната кожа и огромните очи, пълни с твърда, ледена синева. Тя се качи на палубата и обиколи масата. С изненадващо топъл глас, поздрави всеки по име и благодари, че е дошъл. Когато стигна до Кинкейд, тя впи удивителните си очи в неговото изсечено лице и стисна ръката му като с клещи. После отиде в края на масата, към носа на кораба. На лицето й се появи усмивка, студена и прелъстителна.
48
Мормони — Религиозна общност, основана в САЩ в 1830 година от Джоузеф Смит, който твърдял, че е открил неизвестни части от Светото писание, гравирани върху златни плочки. След смъртта му, част от неговите последователи се установяват в щата Юта (1847 г.), където овладяват светската и духовна власт. Пълното название на църквата им е „Църква на Исус Христос на Светците от последния ден“.
49
Валхала — Огромна зала, в която норвежкият бог Один приема и угощава душите на бойците, паднали геройски на бойното поле.