Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Наистина ли?
Мат се завъртя и се вторачи в младата жена, като мрачно опипа халката си.
— Защо не я поканите на среща?
— Не мога. Женен съм.
Това развесели страхотно французина.
— Е, и? — изсмя се той. — Аз съм диабетик, но все пак ям сладолед.
Чудесен лаф. В друг случай Мат веднага би си го записал. Но сега върна разговора към убийството.
— Какво мислите, че е станало с Ирина? Вдовиците в другите два случая са изчезнали скоро след нападенията и никога вече не са били видени.
Люсиен сви рамене.
— Не съм изненадан. Предполагам, че са искали да оставят кошмара зад себе си и да започнат живота си отново. Не можете да вините Ирина Анжу, че е напуснала Франция.
Мат се намръщи.
— Да, но вие можете да я вините. Можете да кажете, че е взела парите и е изчезнала.
Люсиен Дефорж го изгледа изненадано.
— О, не. Категорично не мога да я обвиня в това. Дидие не беше толкова богат, колкото хората си мислеха. След четири развода малко мъже са истински богати. Но преди Ирина да замине, тя опразни общата им сметка и дари всичко за благотворителност.
Мат настръхна.
— Сигурен ли сте в това?
— Абсолютно — увери го Люсиен. — Мисля, че организацията се наричаше „Лицето на света“. Оперират деца, родени с малформации. Помагат на децата.
12.
Дани Макгуайър забърза по пътеката за тичане с надеждата, че болката в краката щеше да го разсее. Не се получи.
В средата на Интерпол имаше идеално оборудван фитнес, но Дани предпочиташе да посещава „Спорт Витес“ на „Рю де ла Пе“. Отчасти защото имаше нужда да се отдалечи от останалите служители на Интерпол от време на време. Макар да обичаше работата си начело на ЕРИ, самата организация беше бюрократична и вглъбена в себе си. Но най-вече защото всички пътеки в клуба гледаха към гигантските прозорци и движението долу му напомняше за Ел Ей. Дани обичаше Франция, по-бавния ритъм на живот, историята, архитектурата, храната. Но понякога Съединените щати му липсваха силно, заедно с футбола в понеделник вечер и подлютените крилца. Срещата му с Мат Дейли го настрои адски носталгично.
Дани Макгуайър хареса Мат Дейли. Хареса откровеността му, чувството му за хумор, упоритостта му. Но му се искаше Мат никога да не го бе откривал.
От секундата, когато Мат влезе в кабинета му, Дани не бе мислил за нищо друго, освен за убийството на Джейкс и очевидно свързаните с него други два случая. След като Мат му звънна развълнуван от Сен Тропе и му съобщи, че Ирина Анжу също оставила парите на мъжа си на благотворителна организация за деца, той накрая реши да поговори с началниците си.
— Браковете на стари мъже с много млади жени, изнасилванията, зверските убийства, завързването на жертвите заедно говорят за един и същ метод на действие. А фактът, че трите вдовици са изчезнали и са дарили парите си на благотворителни организации за деца… ами просто трябва да проверим какво точно става, нали, господине?
Директор Анри Фремьо примигна равнодушно. Дебелото му лице бе абсолютно безизразно. В средата на шейсетте години, напълно плешив и с огромен корем, който можеше да изглежда разсмиващ на по-симпатичен мъж, Анри Фремьо бе всичко, което Дани мразеше в Интерпол: неотстъпчив, упорит и адски твърдоглав. Но пък бе учудващо интелигентен и решаваше проблемите с първокласна логика. Ала не за това се бе издигнал до върха в Интерпол. Беше го постигнал с кошмарно бюрократично придържане към правилата.
— Коя страна членка е изискала помощта ни? — попита той Дани. — Не си спомням да съм виждал подобна молба на бюрото си.
— Не, господине. Няма молби. Получих информацията от личен източник.
Директор Фремьо повдигна вежди.
— Личен източник?
— Да, господине.
— Господин Макгуайър, надали трябва да ви напомням, че Интерпол не е като останалите законови агенции. Целта ни е да действаме като връзка между полициите в страните членки и да им осигуряваме помощ в контактите и базите данни.
Дани въздъхна.
— Да, господине, чел съм ръководството. Но ако този убиец е навън, готов да нападне отново, тогава не е ли наш дълг да действаме?
— Не. Задълженията ни са ясни: да действаме като връзка между полициите в страните членки и да им осигуряваме помощ в контактите и базите данни, когато те изискат съдействието ни. Получили ли сме такава молба във връзка с тези престъпления?