Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Неприятно е, нали? — попита Ол, когато спряха да отдъхнат по пладне. — Че кралят те изпраща да накажеш съседа ти?
— Да — съгласи се Гидън. — Лорд Елис е добър съсед. Недоумявам как е дръзнал да си навлече гнева на Ранда.
— Защитава дъщерите си — уточни Ол. — Никой не може да го вини за това. Лош късмет е, че така предизвиква краля.
Ранда бе сключил сделка с нандърски лорд. Лордът не си намирал съпруга, защото имението му било в южните предели на Централен Нандър, точно на пътя на уестърските и естилските разбойнически шайки. Опасно място, особено за жена. Уединено и с малобройна прислуга, защото разбойниците постоянно избивали и отвличали хората. От отчаяние лордът бил готов да се откаже от зестрата на съпругата си. Крал Ранда предложил да му намери невяста при условие, че получи зестрата й.
Лорд Елис имал две пораснали дъщери. Две дъщери и две изкусителни зестри. Ранда наредил на Елис да прецени коя от двете да изпрати за съпруга на нандърския лорд. „Избери по-силната духом“, посъветвал го той, „защото бъдещият й дом не е за малодушни“.
Лорд Елис отказал да избере. „И двете ми дъщери са силни духом“, написал на краля, „но няма да изпратя никоя в нандърската пустош. Кралят е могъщ, но мисля, че е склонен да уреди неподходящ брак заради собствена облага“.
Катса ахна, когато Рафин й разкри какво гласи писмото на лорд Елис. Лордът беше храбър мъж, достоен противник на Ранда. Ранда искаше Гидън да поговори с него, а ако думите ударят на камък, Катса да го нарани в присъствието на дъщерите му, та някоя да се застъпи за баща си и да се съгласи да се омъжи за нандърския лорд. Ранда им нареди да се върнат в двореца с едната дъщеря и със зестрата й.
— Тежка задача ни възлага — въздъхна Ол. — Дори Елис да не ти беше съсед, пак е тежка.
— Да — съгласи се Гидън, — но не виждам възможност да заобиколим волята му.
Седяха върху гладка скала и ядяха хляб и плодове. Катса наблюдаваше високата трева около тях. Вятърът връхлиташе върху нея и я привеждаше ту на една, ту на друга страна. Тя полягаше надолу и пак се надигаше. Течеше като вода.
— Така ли изглежда морето? — попита Катса и двамата я изгледаха изненадано. — Като тази трева ли се движи морето?
— Да, милейди, донякъде бушува така — отговори Ол. — Но бучи и е сиво и студено.
— Искам да видя морето — въздъхна тя.
Гидън я изгледа стъписано.
— Какво? Нещо странно ли казах?
— Странно е, че го казваш ти. — Той поклати глава. Събра хляба и плодовете и стана. — Лиенидският боец ти пълни главата с романтични небивалици — додаде и яхна коня си.
Тя се престори, че не го е чула, за да не се налага да мисли за романтичните му идеи и за ревността му. Препусна главоломно по поляните и си представи, че язди през море.
По-трудно й се удаваше да се преструва, че не забелязва Гидън, когато стигнаха замъка му. Стените бяха високи, сиви и здрави. Прислужниците се стълпиха в слънчевия двор да посрещнат господаря си и да му се поклонят. Той ги поздравяваше по име и ги разпитваше за житото в хамбарите, за крепостта, за моста, който се нуждаел от поправка. Тук той беше крал и тя виждаше колко удобно се чувства в тази роля и колко радостно го посрещат прислужниците му.
Държаха се извънредно любезно с Катса винаги когато посещаваше в замъка му. Питаха я дали се нуждае от нещо, палеха й камината и й носеха вода да се изкъпе. Покланяха й се, когато се разминаваха в коридорите. Никъде другаде не се отнасяха така с нея, дори в собствения й дом. Сега се сети, че Гидън, разбира се, им е наредил изрично да я почитат като дама — да не се страхуват от нея, а ако се страхуват, да не го показват. Гидън го беше направил за нея. Осъзна, че прислужниците му сигурно я смятат за своя бъдеща господарка. Щом целият дворец бе наясно с чувствата на Гидън, слугите му несъмнено също се бяха досетили.
Сега обаче тя беше на тръни тук, защото знаеше какви са очакванията им. Вероятно щеше да им олекне, разберат ли, че няма да се омъжи за Гидън. Ще си отдъхнат, ще се усмихнат и ще се подготвят да приветстват приветливата мила дама, която господарят им ще си избере след нея. Но ако все пак таяха надежди желанието на лорда им да се сбъдне?
Увлечението на Гидън я объркваше. Недоумяваше как е възможно да се влюби толкова глупаво в нея и дълбоко в себе си продължаваше да се съмнява, че е вярно.