Чаровник по рождение

10.

Ейприл и Дийн дойдоха заедно в града да я приберат от ареста. Ейприл даде на Блу шофьорската й книжка и потвърди, че саабът е неин. Дийн плати гаранцията и тутакси й се разкрещя:

– Оставям те сама за два часа и каква я свърши? Арестуваха те! Имам чувството, че съм се озовал в римейк на "Аз обичам Люси".

– Накиснаха ме! – избухна Блу и рамото й се блъсна във вратата на ванкуиша, когато Дийн зави рязко. Беше толкова бясна, че й се искаше да удари нещо, като започне от него, задето не споделяше възмущението й. – Да си чувал някой да е бил арестуван, защото е карал без шофьорска книжка? Особено такъв, който има съвсем редовна книжка.

– Която обаче не е била у теб, когато са те спрели.

– Но аз щях да им я предоставя, ако ми бяха дали подобна възможност.

Полицаите не се бяха усъмнили в твърдението на Блу, че Райли е семейна приятелка, гостуваща във фермата. И докато Блу кипеше от ярост и кръстосваше килията, Райли пиеше кока-кола и гледаше шоуто на Джери Спрингер в чакалнята за посетители. При все това цялата история с ареста беше травмиращо преживяване за едно единайсетгодишно момиче и Ейприл побърза да я откара във фермата веднага щом полицаите й върнаха ключовете на сааба.

– Цялата тази история беше чиста постановка! – заяви Блу и метна свиреп поглед към Дийн, чиито синьо-сиви очи бяха добили оттенъка на бушуващ океан.

Той взе поредния завой.

– Не си имала шофьорска книжка и си шофирала чужда кола с номера от друг щат. Каква постановка е това?

– Кълна се в Бога, всички тези модни списания са ти продухали мозъка. Помисли малко. Десет минути след като влязох в стълкновение с Нита Гарисън, ченгетата ме спират под измисления предлог за случайна проверка за безопасно шофиране – дали са закопчани коланите! Как ще го обясниш?

Явно гневът му се бе поуталожил, защото Дийн се усмихна снизходително.

– Значи твърдиш, че си се скарала с някаква старица, която след това е принудила полицията да те арестува?

– Ти не я познаваш – тросна се младата жена. – Нита Гарисън е проклета и в червата и държи града в малкото си джобче. Гарисън е нейна собственост.

– Ти си ходещо бедствие. Откакто те качих на…

– Престани да правиш от мухата слон! Та ти си професионален футболист. Сигурно неведнъж си бил зад решетките.

– Никога не съм бил в затвора! – кипна отново Дийн.

– Как ли пък не! От НФЛ никога няма да те пуснат на игрището, ако не си бил арестуван поне два пъти за телесна повреда или нанесена обида. И поне два пъти по толкова за побой над гаджето или съпругата.

– Изобщо не си забавна. Вероятно не, но се почувства по-добре.

– Започни от началото – предложи той – и ми разкажи какво точно се е случило между теб и възрастната дама.

Блу му описа срещата в най-малки подробности. Когато свърши, Дийн дълго мълча, преди да заговори.

– Нита Гарисън наистина е прекалила, но не смяташ ли, че и ти си могла да бъдеш малко по-тактична?

Блу мигом настръхна и кръвта й отново кипна.

– Не! Райли няма много защитници. По-точно, нито един. Крайно време е това да се поправи.

Зачака да й каже, че е била права, ала вместо това той влезе в ролята на шибан градски летописец.

– Попитах бояджиите защо Гарисън е обявен за продажба и научих цялата история. Преди няколко часа Блу щеше с радост да чуе въпросната история, но сега това не я вълнуваше. Дийн още не беше признал, че тя е била права.

Той отвя един додж неон, имал неблагоразумието да го задмине.

– Веднага след края на Гражданската война един авантюрист, на име Хайрам Гарисън, купил по тукашните места няколко хиляди акра земя с намерението да построи фабрика. Синът му разширил семейния бизнес – сещаш ли се за онази изоставена тухлена постройка, покрай която минахме на магистралата? – и основал град, без да продаде нито акър земя. Ако някой искал да построи къща, предприятие или дори църква, е трябвало да вземе под аренда земята от собственика. Накрая всичко било наследено от сина му Маригьл. Съпругът на твоята госпожа Гарисън.

– Горкият.

– Той се запознал с нея преди няколко десетилетия по време на едно пътуване до Ню Йорк. По онова време бил на петдесет, а тя очевидно била много секси парче.

– Държа да те уведомя, че онези дни отдавна са отминали. Пространната му образователна лекция по градска история

изпълни Блу с подозрение. Имаше чувството, че спътникът й печели време. Но с каква цел?

– Очевидно Маршъл бил наследил нежеланието на предците си да се раздели дори с един декар. И тъй като двамата нямали деца, след смъртта му съпругата наследила всичко – земята, върху която е построен градът, и по-голяма част от предприятията.

– Това е твърде много власт за една злобна жена – процеди Блу, раздели опашката си на две и я дръпна, за да стегне ластика. – Разбра ли колко иска за града?

– Двайсет милиона.

– Е, това ме изключва като купувач. – Стрелна го с кос поглед. – А теб?

– Не и ако продам колекцията си от бейзболни карти.

Блу не очакваше, че ще й съобщи точната цифра на състоянието си. При все това не беше нужно да проявява подобен сарказъм.

Тъй като шосето беше право и нямаше движение, Дийн даде газ и колата профуча покрай една мандра.