Звездни асове

— Кадет Лий, с какви боеприпаси разполагаме за бомбардиране на наземни цели? — попита капитан Майерс.

— Три широкоспектърни снаряда Ексон 10, три прецизно насочващи се стратегически ракети „Тъндър 26“, и останалото са плазмените ни оръдия.

— Само толкова са заредили за упражнението — промълви капитанът. — Слушайте какво ще направим! Ще се снижим. Алиса, ти трябва бързо да прихванеш на радара всичките аркусиански танкове. Ще направим две пикирания при първото ще пуснем широкоспектърните снаряди в ариергарда на настъпващите аркусианци. Така взривовете ще са максимално далече от „Тракия“ и нашите няма да пострадат. При второто пикиращо прелитане ще се прицелим в танкове, намиращи се в непосредствена близост до позициите на хората и ще ги поразим с ракетите „Тъндър 26“. Останалото ще го довършим с плазмените оръдия.

Планът на капитан Майерс звучеше лесно на думи, но Мегън усещаше, че сърцето ѝ бие лудо. Тя забеляза, как по челото на Алиса се стичат едри капки пот, а Кобе Лий изглеждаше не по-малко притеснен. Те нямаха никакъв боен опит и всяка една грешка можеше да се окаже фатална. Мегън внимателно насочи кораба, изчислявайки най-подходящия ъгъл на спускане. Това щеше да е от решаващо значение, за да може Кобе Лий да порази целите с широкоспектърните снаряди „Ексон 10“. Той от своя страна трябваше да ги програмира и да ги освободи в точния момент. На главния екран в командната зала се виждаше все по-бързо приближаващата се камениста повърхност на планетата Зария 20. След още половин минута можеха да се забележат отблясъците на експлозиите от битката. Мегън усещаше как ръцете ѝ треперят, докато държеше щурвала.

— Десет хиляди метра височина! — съобщи тя, докато спускането продължаваше. След още няколко напрегнати минути на екрана се различаваха основните играчи на бойното поле. На около пет километра от кораба „Тракия“ се намираха кацналите шест аркусиански бойни кораби. От тях бяха дебаркирали аркусианските сухопътни части, включително и множество тежки танкове, които в момента се виждаха като големи бръмбари, напредващи към катастрофиралия кораб. От своя страна екипажът на „Тракия“ стоеше зад защитния периметър, изграден набързо около кораба. Те използваха естествения скалист релеф като прикритие, но разполагаха само с леко стрелково въоръжение и малко противотанкови ракетомети. Плазмените оръдия на „Тракия“ бяха взривени още в открития космос.

Корабът „Виктория“ се намираше само на няколкостотин метра височина, когато Мегън започна планираното пикиране над аркусианските сили. Те се оказаха напълно неподготвени и нямаха време да открият огън срещу прелитащия транспортер. Тъй като по време на битката в открития космос, аркусианските кораби се намираха от другата страна на планетата, те не успяха да осъществят радиовръзка и да предупредят наземните си сили за идващата опасност. Кобе освободи трите снаряда, които паднаха в една редица на около половин километър разстояние, създавайки гигантска огнена стена, която погълна голяма част от напредващите аркусиански части.