Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Аркусианците заемаха позиции в подстъпите на платото и обстрелваха защитниците, но нямаха възможност да напредват. Най-близките противници се намираха на около сто и петдесет метра и се прикриваха добре, така че трудно можеха да бъдат засегнати. Все пак основната цел на защитниците беше да задържат аркусианците достатъчно дълго докато помощта дойде.
За нещастие, няколко от незасегнатите при бомбардировката на „Виктория“ аркусиански танка вече наближаваха района на катастрофата. Един протонен снаряд се взриви в скалата, която Зак ползваше за прикритие. От удара той отскочи няколко метра назад и падна по гръб, а върху му се посипаха голямо количество прах и камъчета. Скалата, зад която се криеше, беше разбита на парченца, но той като че ли се размина само с натъртвания. Докато идваше на себе си видя карабината си да лежи на около метър настрани. Не виждаше нищо друго, защото прахоляка от взривената скала покриваше всичко като пелена. Грабна оръжието си и подпирайки се, мъчително се изправи. Докато ходеше обратно към позицията, видя през облака прах силует точно пред себе си. Не беше човешки. Тъмният едър силует напредваше сред пушека, а карабината му бълваше святкаща плазма. Без да се колебае, Зак откри огън и видя как собствените му плазмени куршуми политат в посока на врага. След секунди силуета се свлече на земята, повален от точните изстрели. Пушекът бързо се разсея и Зак видя ужасяваща гледка. Аркусианците бяха преминали към щурм на възвишението. Няколко дори успяваха да се покатерят до ръба на платото, но всички свършиха по един и същи начин, покосени от плазмените карабини на пехотинците. Зак стигна до ръба и погледна надолу. Там трима аркусианци тичаха нагоре, опитвайки се да се възползват от пробива в защитата. Той действа инстинктивно и изстреля гранатата, намиращата се в подцевния му гранатомет. Експлозията помете обратно надолу тримата аркусиански воини. Скоро се чу нов мощен взрив зад позициите на пехотинците и това накара Зак бързо да залегне. Този път лежеше в кратера, образуван на мястото на разбитата скала. До него скочиха Малик и Пиер.
— Радвам се, че сте добре! Виждали ли сте другите? — попита Зак.
— Пълен хаос е, всеки се е прикрил и стреля по аркусианците! — извика Пиер. Нов снаряд избухна близо до тях, те инстинктивно залегнаха и над тях се посипа пръст и камъчета.
Единствената причина, поради която аркусианските танкове не ги подлагаха на масиран обстрел бе фактът, че плазмените оръдия на „Виктория“ функционираха. Кобе и Мегън стреляха по танковете, карайки ги да маневрират зад големи скалисти образувания и хълмове, стремейки се непрекъснато да сменят позициите си. Така танковете стреляха по веднъж и след това веднага се скриваха и търсеха нова огнева точка. Междувременно пехотата на аркусианците, прииждаща с леки бронирани машини, все повече обграждаше платото, на което бяха кацнали принудително корабите „Тракия“ и „Виктория“. Аркусианските командоси държаха позиции в подножието на платото, като постепенно намираха прикрития все по-нагоре към защитната линия на хората. В началото пехотинците ги отблъскваха с гранати, но този вид боеприпаси скоро започна да привършва.
Зак и намиращите се до него Пиер и Малик стреляха, подавайки се от кратера, по прикрили се на двадесетина метра аркусианци. Останалите пехотинци от взвода също бяха заели позиции наблизо и обстрелваха нападателите.
Надигайки се за пореден път, за да стреля, Зак чу просвистяване на сантиметри от главата си. Той бързо залегна, усещайки, че е под прицел. Преди да се надигне отново, почувства до себе си тялото на Пиер. Когато го погледна видя, че лицето му е облято с кръв, а той лежи, без да мърда.
— Пиер! — извика Зак.
— Пиер! — извика и Малик. Двамата се наведоха над своя другар. Плазмен куршум беше пробил шлема му. Той лежеше безжизнен.
— Мамка му! — извика Малик. — Мъртъв е! Какво да го правим?! — Не можем да му помогнем! — отговори Зак. — Продължаваме да се бием, това е!
Междувременно в командната зала на „Виктория“ се намираха единствено Алиса Бруни и капитан Мелинда Майерс. Тук тътените на яростната битка се чуваха малко по-приглушено.
— Успях да установя връзка с „Перперикон“. Слаба е, но ще свърши работа! — каза с треперещ глас Алиса.
— Добре, прехвърли ги на главния екран — отговори капитана. Скоро на екрана се появи образа на вицеадмирал Лао Ян. Картината и звукът страдаха от сериозни смущения, но въпреки това се разбираше:
— Адмирале, след колко време ще сте при нас? Врагът ни превъзхожда по численост, а и нямаме много останали муниции! — гласът на капитан Майерс звучеше напрегнато, но не и уплашено. Тя беше попадала десетки пъти в ситуации, близки до смъртта, и това не я плашеше.