Звездни асове

— Да, капитане! — съгласи се Алиса и непохватно остави карабината обратно на мястото ѝ.

Капитан Майерс напусна кораба в боен костюм и моментално се озова под дъжд от плазмени куршуми. Протонен снаряд се взриви на няколко метра от нея, посипвайки я с пръст. Тя притича до една скала, зад която стоеше и майор Зафиров. Старият войн ожесточено стреляше и същевременно крещеше заповеди на останалите.

— Какво е положението, майоре? — попита Майерс, докато тя самата стреля по-непредпазливо показал се иззад прикритието си аркусианец.

— Момчетата се държат, обаче загубихме едното оръдие. Това прави танковия обстрел срещу нас по-интензивен! — Сякаш за да потвърди думите му нов снаряд се взриви, този път в корпуса на кораба „Виктория“, на няколко метра от единствената функционираща оръдейна установка. — Кога ще пристигне „Перперикон“?

— След около двадесет минути, дано не е твърде късно…

Междувременно в единствената функционираща установка Мегън се бореше да държи аркусианските танкове зад прикритията им. Тя трескаво работеше с ръчките и педалите, опитвайки се винаги да насочва плазмените снаряди в правилната посока. Сега обаче Кобе го нямаше и задачата ѝ стана много по-трудна. Вътре в кабината беше запушено и миришеше на нагар, тъй като през последните няколко минути три танкови снаряда се взривиха в корпуса на кораба на метри от нейния купол. Ставаше все по-опасно, но тя не можеше да си позволи да изостави поста си, защото само нейното оръдие пречеше на аркусианците да подложат платото на унищожителен обстрел. Тя не спираше да мисли за Зак, който се намираше някъде долу очи в очи с непримиримия враг.

В същото време Зак реши да обходи позициите на останалите от неговия взвод, за да види как са и да им даде инструкции, ако е наложително. Докато притичваше от едно прикритие на друго, с голяма горчивина установи факта, че освен Пиер, който загина прострелян в главата, още двама негови другари бяха мъртви. Едно от момчетата на име Карлос беше тежко ранен в стомаха. Той лежеше и стенеше до двама други пехотинци, които стреляха по приближаващия противник. Бойният костюм имаше активна вътрешна обвивка, която спираше кървенето при раняване, но въпреки това пострадалият боец имаше нужда от помощ. Зак знаеше, че вътре в кораба „Тракия“ има двама медици, които помагат на пострадалите. Някакси трябваше да достигнат до там.

— Можеш ли да ходиш, Карлос? — извика Зак. Гласът му беше заглушаван от картечната стрелба на пехотинците и падащите аркусиански снаряди. Карлос, който нямаше сили да вика, кимна утвърдително. Зак му помогна да се надигне и, подпирайки го, започнаха бавно да ходят към „Тракия“. Стараеха се да са възможно най-приведени, но движенията на ранения Карлос бяха много ограничени. С мъка изминаваха всеки метър, докато около тях фучаха плазмени куршуми. На няколко пъти в близост се взривиха танкови снаряди и веднъж ударната вълна едва не ги повали на земята.