Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Да, госпожо капитан! — отговориха и тримата в един глас.
Междувременно майор Зафиров също инструктираше своите кадети:
— След като птичката кацне — говореше той — излизаме бързо, като очакваме да ни посрещне вражески огън. Все пак тренираме евакуация на кораб, свален близо или зад вражеската линия. Взвод Алфа, ръководен от Закъри, ще отцепи периметъра около кораба, за да не позволи на вражеските единици да напреднат. Взвод Делта, командван от Тейлър, ще евакуира пострадалите.
— Не е честно! — възропта Тейлър Сайрът. Той, като повечето пехотинци имаше едро телосложение. Косата му беше подстригана първи номер.
— Съжалявам, Тейлър, след един месец пак ще имаме десант. Тогава взвод Делта ще стреля и ще хвърля гранатите. Засега обаче това е положението. А и не забравяйте да проверите херметизацията на бойните си костюми! Кацаме на планета без атмосфера и това не е наужким!
Време беше за излитането. Мегън спази точно протокола при искане на разрешение за излитане. След като го получи, тя сръчно направи маневрата, при която насочи кораба така, че той се оказа на правилна позиция за излитане през тунела. С големия транспортен кораб това беше значително по-трудна задача, отколкото излитанията с Хигрусите, които бяха малки и маневрени.
Мегън обаче вече имаше опит с тази операция и я извърши със завидна бързина и прецизност. На няколко пъти Гари Ламбърт, който стоеше на специалното трето инструкторско пилотско кресло, се опита да я накара да действа по-бавно, за да не удари кораба в някоя от стените на докинг-станцията, но Мегън беше уверена в това, което прави. Накрая тя ускори през тунела за излитане и след секунди, без да се усети никакво раздрусване, корабът вече летеше в открития космос.
— Добро излитане, Паркър! — отбеляза Капитан Майерс. — Мегън, ускори до четвърта светлинна скорост. Корабът „Виктория“ скоро напусна пограничният сектор, където беше разположен Седми флот. Упражнението нямаше как да се проведе там, тъй като Адмирал Стаматов беше разпоредил транспортните кораби да се движат минимум по осем в конвой, както беше предложено на срещата по-рано. Ето защо упражнението щеше да се проведе в район, където Аркусианци не бяха припарвали от войната насам. Полетът обаче щеше да трае няколко часа.
— Знаете ли, че нашият екип е в челната тройка по точки от всички учебни мостик екипи на „Перперикон“? — каза Кобе. През по-голямата част от полета кораба се движеше по предварително зададените координати и те нямаха особена работа.
— Да! — въодушевено отговори Алиса. — Почти сигурно е, че ще участваме във военните игри.
— Ще е супер! — съгласи се Мегън.
— Крайно време е да спечелим игрите — намеси се капитан Майерс. — „Перперикон“ не е печелил от доста години, все малко не ни достига.
— Тези игри са глупост, само противопоставят хората, които реално служат в един флот! — възропта лейтенант Ламбърт. Той никога не споделяше ентусиазма на всички около желанието им „Перперикон“ да спечели.
— Стига, Ламбърт, игрите са важни, защото стимулират кадетите да дават най-доброто от себе си! — сряза го Майерс. Останалите не казаха нищо, но навсякъде се носеше мълвата, че Ламбърт мрази игрите, защото когато е бил кадет никога не е успявал да се дореди до представителния отбор на „Перперикон“.
В следващия един час разговорите продължаваха да се въртят около игрите, изпитите, упражненията и други неща, вълнуващи кадетите. Лейтенант Ламбърт от време на време вмяташе по някой ядлив коментар относно факта, че Мегън си е избрала за гадже пехотинец. Злобните му намеци бяха свързани с това, че пехотинците не се отличавали с особено голям интелект и че по време на война измирали в най-големи количества. Мегън като цяло игнорираше коментарите му и се сдържаше да не се заяжда с него, тъй като той все пак ѝ беше инструктор. Изведнъж Алиса извика:
— Капитане, имаме сигнал за бедствие!
— Странно, това го нямаше преди, явно тази година са се постарали. Пуснете да ги видим! — в този момент Алиса пусна сигнала на главния екран. Картина почти не се виждаше, чуваше се гласа на човек, който крещеше, а думите му се заглушаваха от силни смущения и тътен от експлозии.