Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Опитай се да го пречистиш! — изкомандва капитан Майерс. Скоро картината и звука се поизбистриха. Виждаше се мъж с униформа на капитан от флота, също като Мелинда Майерс. Той беше изпотен и изглеждаше силно развълнуван. Чуваха се приглушени думкания, вероятно от експлозии.
— Тук е капитан Евтимов от военнотранспортен кораб TS-7 „Тракия“. Намираме се под тежка атака от аркусиански щурмови кораби! Координатите ни са 46584/75844/5754, в близост сме до планетата Зария 20!
— Зария 20 ли? — зачуди се капитан Майерс. За момент си помисли, че става някаква грешка, тъй като упражнението на пехотинците трябваше да е на планетата Зария 37, която се намираше в съседната звездна система. Майерс се обърна към човека, изпращащ сигнала за бедствие.
— Капитан Евтимов, говори капитан Майерс от TS-7 „Виктория“ — Седми флот. Това част от учение ли е?
— Никакво учение не е! — гласът звучеше гневно и същевременно отчаяно. — Под жестока атака сме, прекалено много са, за да им удържим! Имам сто и петдесет души на борда, пратете веднага помощ!
— Веднага ме свържи с Адмирал Стаматов, въведи кодовете за съобщения от най-висок приоритет! — изкомандва Майерс. Алиса с треперещи ръце изпълни заповедта. Мегън, Кобе и даже Гари Ламбърт гледаха облещени с отворена уста. Как за Бога Аркусианците бяха успели да осъществят атака толкова надълбоко в пространството на Земния Съюз!?!
— Майор Зафиров, явете се веднага на мостика! — беше следващата команда на капитана. Тя имаше нужда от всичките си офицери в този момент. Зафиров се качи незабавно и тя набързо му обясни ситуацията.
— Дяволите да ги вземат, как са стигнали чак до тук?! — изруга майорът. В този момент се осъществи връзката с адмирала.
— Здравейте, капитане, ние също получихме сигнала за бедствие. Изпратили сме кръстосвача „Перперикон“, но за съжаление той ще пристигне най-рано до час, при максимална скорост. Нямаме други близки единици, освен вас!
— Ние можем да достигнем координатите до десет минути! — отговори Майерс.
— Капитане… — опита се да възрази Ламбърт, но беше прекъснат:
— С какво разполагате, Майерс? — Стаматов знаеше, че те изпълняват учебна мисия.
— Аз, Ламбърт и Зафиров сме, останалите са кадети на обучение.
— Не е добре…– промълви Адмирал Стаматов и прокара ръка по челото си.
— Мислите ли, че могат да се справят? — попита той. Мелинда за момент се замисли и огледа тримата, сякаш ги преценяваше. Решението ѝ щеше да е съдбоносно. Ако се съгласеше да се намеси с този неопитен екипаж, рискуваше да загуби целия кораб, ако пък решеше да не се намесва, тогава почти сигурно „Тракия“ щеше да попадне в ръцете на аркусианците.
— Не можем да ги оставим, сър! Искам разрешение да задам курс към бедстващия кораб и да атакувам противника! — преди да дочака отговор, Гари Ламбърт извика:
— Възразявам, Адмирале! Това е самоубийство!
— Млъкни, Ламбърт, ние сме воини, забрави ли?! — отговори му Майор Зафиров. В този момент адмиралът продължаваше да мисли. Сега вече решението беше негово. През главата му минаваха същите мисли като на Майерс, но тя вече беше взела своето решение.
— TS-7 „Виктория“, оторизирам ви да окажете подкрепа на TS-7 „Тракия“ незабавно! Позволявам ви единствено да им помогнете да отбият вражеската атака и да им окажете техническо съдействие, ако е необходимо. Забранявам да преследвате противника или да влизате във всякакви други бойни действия, освен необходимите, за да защитите „Тракия“, ясно ли е?
— Да, Сър! — отговори Капитан Майерс.
— Координати 46584/75844/5754, пълна скорост! Кадет Лий, заредете оръжията!
— Тъй вярно, мадам! — отговори отсечено и с ясен глас Кобе Лий. След тези думи Ламбърт не се помръдна, но Мегън веднага въведе координатите и устреми кораба в желаната посока. Кобе Лий трескаво преглеждаше оръжията, а Алиса Бруни се бореше с настройките на дълго — обхватният скенер, за да засече колкото се може по-бързо „Тракия“ и нейните нападатели.
Минутите се точеха като часове. Кръвта на Мегън бе изпълнена с адреналин. Тя управляваше кораб, който всеки момент щеше да влезе в битка, това наистина надхвърляше всичко, което си бе представяла. Имаше опасност обаче да пристигнат твърде късно. Пет минути преди да доближат указаните координати, всички на мостика чуха последните думи на капитана на „Тракия“, преди връзката да се разпадне:
— Не можем да удържим, ще поддадем всеки момент! Единственото ни спасение е да опитаме аварийно кацане на планетата Зария 20. Повтарям, кацаме на Зари… — тук връзката прекъсна.
— Дали ще успеят да кацнат…? — попита с развълнуван глас Алиса.