Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Ура! — чуваха се бодри възгласи в командната зала на „Виктория“.
— Капитане, имаме потвърждение за унищожаването на четири от кацналите аркусиански кораби, шест танка и голямо количество лека механизация и пехота.
— Браво, Лий! — поздрави го капитан Майерс. — Но това не е краят на битката — добави тя. И в действителност, това далеч не бяха всичките аркусиански части. Техният авангард вече заемаше позиции около защитния периметър на „Тракия“, и оттам подлагаше на обстрел защитниците. Имаше дори няколко танка, които скоро щяха да са в обсег така, че да могат да обстрелват позициите на хората. Именно тези танкове представляваха следващата най-важна цел на „Виктория“. Мегън обърна, набра малко височина и се подготви за втори заход. Този път Кобе щеше да изстреля прецизните ракети „Тъндър 26“. За разлика от „Ексон 10“ те имаха по-малка мощ, но можеха да елиминират отделни цели с малък размер, без да засягат прекалено широк периметър.
— Имаме само три такива ракети, така че трябва внимателно да преценим кои мишени да поразим с тях! — каза капитана. Алиса — вторият пилот — направи бърз анализ на тактическата обстановка, използвайки данните, идващи от бойното поле. Тя избра трите танка, които се намираха в непосредствена близост до „Тракия“, и вече откриваха огън по защитниците, нанасяйки им големи поражения.
„Тъндър 26“ имаха по-малък обхват от „Ексон 10“, затова се наложи Мегън да снижи кораба още повече. Аркусианците обаче бяха подготвени този път. Танковете разполагаха със зенитни плазмени оръдия, които започнаха да обстрелват захождащия транспортен кораб. При пикирането Мегън откри огън с предните плазмени оръдия, поразявайки аркусианските позиции. Кобе пък изстреля ракетите „Тъндър 26“ и успя да изкара от строя най-опасните танкове. При ниското прелитане Мегън наблюдаваше всичко през пилотския си визьор, намиращ се над пулта за управление. Тя с ужас следеше плазмените снаряди, които прелитаха в близост до кораба. Няколко дори успяха да уцелят корпуса, предизвиквайки силно раздрусване. Тя обаче съумя да запази контрол над полета. След това прелитане над аркусианските позиции, „Виктория“ отново набра височина и се подготви за трети заход.
— Унищожихме общо пет танка, капитане! Три с ракетите и два с плазмените оръдия! — докладва Лий.
— Няма сериозни щети по кораба — добави Мегън.
— Добре, ще заходим отново. Мегън, сега останаха само твоите плазмени оръдия. Цели се в останалите танкове, преди да са достигнали до „Тракия“.
— Разбрано! — отговори Мегън и се подготви да извърши маневрата. Корабът, който до този момент набираше височина, извърши остър завой, при което се обърна на сто и осемдесет градуса, започвайки ново спускане. Мегън вече се беше снижила достатъчно и започна да обстрелва вражеските позиции. Тя наблюдаваше през визьора как плазмените ѝ снаряди поразяват аркусианските танкове и бронирани машини. Изведнъж Алиса извика:
— Капитане, засичам нещо необичайно!
— Покажи го на екрана! — изкомандва Майерс. На тактическия дисплей се появи изображението на издигната конструкция с формата на разтворено метално цвете.
— Издигай се! Издигай се бързо! — изкомандва капитана, макар, че Мегън тъкмо започваше атаката си. Но беше късно. Това, което аркусианците активираха, представляваше преносима ракетна установка, имаща за цел да ги предпазва именно от атаки по въздух. Мегън направи рязко движение, с което издигна носа на кораба и той започна отново да набира височина. В този момент една червена светлина започна да свети на пулта ѝ, предупреждавайки, че са прихванати от изстреляна ракета.
— Прихванати сме! — извика тя, почти панически.
— Изпълни избягваща маневра! — заповяда Майерс. — Кобе, изстреляй флеъри за отклоняване на ракетата! — Мегън зави рязко надясно, но транспортните кораби не бяха достатъчно бързи и маневрени. Ракетата достигна целта си и последва мощна експлозия. Целият кораб се разтресе, светлините за момент примигнаха, но захранването се възстанови.
— Десният двигател е извън строя! Губим мощност! — извика Мегън. Въпреки опитите ѝ, корабът се снижаваше.
— Намери място да кацнем, Паркър! Ако останем още малко във въздуха, ще заредят нова ракета и ще ни довършат! — изкомандва Майерс. Мегън бързо потърси място за кацане. Реши, че ще е най-добре, ако кацне точно до „Тракия“. Така по-лесно щяха да се бранят от прииждащите аркусианци. Управлението на кораба след удара обаче се оказа по-трудно. Той се тресеше и се накланяше ту на едната страна, ту на другата. Мястото за кацане беше малко скалисто плато. Трябваше да успее да кацне там, без да се вреже в „Тракия“ или да помете намиращите се по периферията войници. Мегън доближаваше до целта си по правилна траектория, но не можеше да намали скоростта достатъчно поради липсата на единия двигател. Кацането беше грубо, корабът почти се удари в повърхността, и след това се влачи известно време докато се спря с носа си в корпуса на „Тракия“.