Звездни асове

— Къде си, Горан?! — чу се гласът на Зафиров, който недоумяваше защо Закъри се бави толкова много.

— Трябва да вървя, всичко ще е наред!

— Обещай ми, че ще се върнеш жив!

— Ще се върна… — той я целуна кратко, въпреки че му се искаше момента да продължи, след което двамата се разделиха. Зак най-сетне се яви в товарното отделение, където се намираха останалите. Някои от кадетите имаха много уплашен вид. Те за първи път щяха да влязат в истинска битка, много по-рано, отколкото очакваха.

— Момчета, слушайте какъв е планът! — започна майор Зафиров. Той крещеше, за да може да надвика тътена, стрелбата и експлозиите извън кораба — отново се разделяме на взвод Алфа и взвод Делта! Пехотинците от „Тракия“ вече са установили защитен периметър. Врагът настъпва от североизток. Целта ни е да се разпределим така, че да попълним празнините в защитата и да успеем да държим противника на разстояние, докато помощта дойде. Не предприемайте излишни рискове, няма смисъл от ненужни жертви! „Перперикон“ е на път и скоро ще е при нас.

След тези думи всички пехотинци се събраха в кръг и извикаха техният характерен възглас: „У-а“. Водачите на взводовете Зак и Тейлър дадоха пример, като първи изскочиха навън през спуснатата врата на товарното отделение. Останалите ги последваха. Пехотинците носеха здрава, но лека броня от специален полимер, имащ за цел да ги предпази от плазмените куршуми и протонните експлозии. Сега обаче движенията им се затрудняваха още повече, защото бяха облечени и в допълнителен изолиращ костюм, който им позволяваше да оцелеят в условия без атмосфера.

Когато пръв напусна кораба „Виктория“ Закъри видя през визьора на своя скафандър пейзаж на битката в цялата му ужасяваща прелест. Най-близо се намираха войниците от екипажа на „Тракия“. Те държаха позиции зад скали или директно бяха залегнали в изкопаните от паднали протонни снаряди кратери. Техните карабини святкаха и трещяха, като този звук се заглушаваше само от спорадично падащите танкови снаряди, изстрелвани от аркусианците. Напред в низината се виждаха отблясъците на аркусианските оръжия, а цялото пространство между тях се изпълваше от хиляди святкащи плазмени куршуми, летящи със страхотна скорост в едната и другата посока.

Алекс притича до най-близката скала и приклекна зад нея. До него застанаха Малик и Пиер и двамата от неговия взвод. Останалите също си намериха прикритие близо до тях.

— Радваме се да ви видим! — извика един пехотинец от „Тракия“. Скафандърът му беше целият покрит със сажди и прах.

— Добре, момчета, нали чухте? Трябва да удържим тази позиция! — извика Зак и зареди своята карабина М 316 А, след което се подаде леко иззад скалата и откри огън. Останалите от взвода му направиха същото.