Звездни асове

— Дори с къс обсег ли?

— Да, капитане…

Малките две плазмени оръдия, намиращи се на носа на кораба, се прицелваха от пилотите по време на полет. Имаше и две големи двуцевни плазмени оръдия, всяко разположено във въртящ се купол на покрива на кораба. Тези куполи обаче се управляваха от стрелци, каквито не бяха предвидени в екипажа.

— Майор Зафиров, Вие и най-добрия Ви пехотинец трябва да се качите в куполите и да поемете стрелбата с оръдията. Само така можем да се справим!

— Тъй вярно! — извика Зафиров и се втурна към задната част на кораба, където се намираха останалите кадети. Той влетя в помещението и извика:

— Закъри Горан, ела с мен! — Зак тръгна с майора, без да знае за какво става дума, тъй като никой не си беше дал труда да уведоми намиращите се в товарния отсек пехотинци.

— Слушай, Зак, загазили сме го! — започна да му обяснява Зафиров, докато се катереше по стълбите нагоре. — Влязохме в неочаквана битка с аркусиански кораби и сме неподготвени. Трябва да поемеш управлението на едната оръдейна установка. Ще се справиш ли? — Зак имаше опит в стрелбата с подобни установки, още от училище, но естествено остана напълно шокиран от факта, че ще трябва да влезе в реални бойни действия. До преди минути стоеше и си разказваше весели истории с останалите в товарното отделение, а сега щеше да се наложи да се бори за живота си.

Не след дълго Зак се озова в кабината на оръдейната установка. Управлението ѝ не беше просто. Имаше два големи лоста с разширения, където Зак си пъхна ръцете. С тяхна помощ двойното оръдие се местеше в четирите посоки (нагоре, надолу, наляво и надясно), докато в краката си Зак имаше педали, с които направляваше въртенето на купола. В този момент аркусианските щурмови кораби вече бяха достигнали ефективния обсег на своите оръжия. Четирите оцелели кораба изстреляха залп от самонасочващи се ракети. Зак от своя страна незабавно се прицели и откри огън. Плазмените снаряди летяха срещу противниците, описвайки огнени дири подобно на трасиращи патрони. Първата вълна от ракети достигна кораба. Автоматичните лазери успяха да унищожат част от тях, но останалите се стовариха върху „Виктория“ с цялата си унищожителна мощ. Корабът силно се разтресе. Капитан Майерс веднага усети ужаса в очите на кадетите и дори на лейтенант Ламбърт.

— Спокойно, това бебче е доста дебелокожо! — каза тя, след което попита:

— Докладвай щетите, Паркър! — капитанът директно се обръщаше към Мегън, защото в този момент Гари Ламбърт изглеждаше по-неадекватен и уплашен от нея.

— Двете кули не са засегнати! — докладва Мегън.

— Слава Богу! — въздъхна Майерс.

— Двигателите също са наред, явно корпусът е поел ударите! — довърши доклада си Мегън. В този момент и Кобе Лий се обади:

— Капитане, току-що поразихме единия от аркусианските кораби!

— БРАВО! — извика Майерс. И действително, майор Зафиров беше успял да вкара няколко плазмени снаряда право в целта, раздробявайки на части един от нападателите. Междувременно другите три се готвеха за нова атака. Преди да успеят да стрелят обаче, Зак също засече един от тях с откос на плазменото си оръдие. Снарядите откъснаха задната част на щурмовия кораб, който полетя като горяща комета и след кратък неконтролиран полет експлодира. Така останаха само два, които на свой ред изстреляха втори залп от ракети.