Пътят между световете

— Значи ти олекна поне малко на душата?

— Не особено, но поне съм жив и мога да се върна там, където ще съм полезен.

— А за мен в момента Туркад е най-омразното място.

— Слушай, нарочно отбягвах да те питам досега… — запъна се старецът.

— Ценя твоята деликатност, но карай направо.

— Преди време ти и Мендарк сте били… близки.

— Да, бяхме любовници, когато аз тепърва се учех да му служа, а той от векове беше сред най-могъщите хора на Сантенар. Скоро ни омръзна. Мендарк прекалено угажда на своя навик да налага волята си. Не вярвам това да е недостатък у един Магистър, но не е тъй в близостта между мъж и жена. Макар че се погрижи да получа възможно най-доброто обучение, той като че не искаше да стигна до истинско майсторство. Моите успехи му бяха неприятни, за разлика от напредъка на другите му помощници. А след Хависард…

— Не е сполучил много в обновяването на тялото си — вметна Шанд.

— Промени се напълно. Сега е подъл и пресметлив. Стремежът да се разправи с Рулке го е обсебил по-зле, отколкото бе обладан Тенсор. Виждам, че много лекомислено си служи със силата си.

Шанд се мръщеше на спомени, които би искал да забрави отдавна.

— Винаги си е бил такъв, когато се натъкне на трудности. Несгодите просто разкриха истинския му нрав. Същото важи и за тебе, и за мен. Така е с властта и могъществото.

— Значи може и да съм негодна да властвам.

— Не си само ти. Но напоследък се питам дали и отказът от власт, както постъпих аз, не е същото зло. Да не забравяме, че Мендарк направи и големи добрини на този свят. Дори да ти е смешно, че го казвам аз, като знаеш как се заяждаме, но той е добър човек по душа. Ако ще да е хитрец и интригант, поне не е зъл. А ето че е принуден да гледа как всичко, съградено от него, се руши. Тялото му отпада, а няма кой да го замести.