Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Човек би помислил, че съм терорист или престъпник.
— Кое от двете сте?
Датчанинът я погледна с внезапно любопитство.
— Казвали са ми, че притежавате гениалността да замисляте велики дела и упоритостта да ги довеждате до край. Странно как с тези способности сте се провалили напълно като съпруга и майка.
Очите на Стефани пламнаха от възмущение.
— Въобще не ме познавате.
— Знам, че когато Ларс почина, живеехте разделени от години. И че сте имали безброй недоразумения. Както и че сте били напълно отчуждена от сина си.
Яростна червенина заля лицето на Стефани.
— Вървете по дяволите.
Торвалдсен не показа да се е смутил от думите й.
— Грешите, Стефани.
— За какво?
— За много неща.
Дьо Рокфор откри имението точно там, където го бе упътила поисканата информация. Само половин час след като бе разбрал самоличността на човека, помогнал на Петер Хансен да закупи книгата, лейтенантът му вече бе съставил пълно досие. И в момента се взираше към величествения дом на победителя в наддаването — Хенрик Торвалдсен. Нещата започваха да се навързват.
Торвалдсен бе един от най-богатите хора в Дания, а корените на рода му стигаха чак до викингите. Авоарите му бяха внушителни. Наред с Аделгате Гласверкер притежаваше акции в британски банки, полски мини, немски фабрики и европейски транспортни фирми. В континент, в който старите пари означаваха милиарди, Торвалдсен оглавяваше повечето списъци на богаташи. Беше особняк, затворен човек, който рядко напускаше имението си. Благотворителната му дейност бе пословична, особено по отношение на оцелелите от холокоста, антикомунистическите структури и международните благотворителни организации.
Беше на шейсет и две години и приближен на кралското семейство, по-точно на кралицата. Съпругата и синът му бяха починали. Съпругата от рак, а синът бе застрелян преди повече от година, докато бе работил в датската мисия в Мексико Сити. Мъжът, ликвидирал един от убийците, бе американски агент и адвокат на име Котън Малоун. Съществуваше дори връзка с Ларс Нел, макар и неприятна, тъй като Торвалдсен имаше заслугата за някои не особено ласкателни публични изказвания относно проучванията на Нел. Един неприятен инцидент отпреди петнайсет години в парижката библиотека „Сент Жьонвиев“, при който двамата шумно се бяха надвиквали, бе широко отразен във френската преса. Което донякъде обясняваше защо Хенрик Торвалдсен се бе заинтригувал от предложението на Петер Хансен, но не съвсем.
А той искаше да научи всичко.
Откъм протока Йоресунд на пориви долиташе свеж океански въздух, а дъждът бе отслабнал до влажна мъгла. Двама от помощниците му стояха до него. Другите двама чакаха в колата, все още замаяни от инжектираното в телата им лекарство. Не можеше да си отговори кой се бе намесил. През целия ден не бе усетил да го наблюдават и въпреки това някой скришом бе проследил действията му. Някой с достатъчно умения, щом използваше упойващи стрели.
Но всяко нещо по реда си. Поведе другите двама през подгизналия двор към редицата храсти, засадени пред елегантната сграда. В стаята на приземния етаж, която вероятно денем предлагаше зашеметяваща гледка към морето, светеха лампи. Не бе забелязал пазачи, кучета или охранителни системи. Любопитно, но не и учудващо. Приближи се към осветения прозорец. Паркираната кола не бе убягнала от вниманието му и той се запита дали съдбата най-после нямаше да му се усмихне. Внимателно се вгледа и видя Стефани Нел и Котън Малоун, които разговаряха с някакъв възрастен мъж.
Усмихна се. Съдбата определено бе благосклонна към него. Направи знак и един от хората му извади найлонова торба. Той смъкна ципа и извади микрофон. Внимателно залепи гумената чашка за влажния прозорец. Сега изключително прецизният приемник в торбата щеше да улови всяка дума. Пъхна миниатюрен говорител в ухото си.
Преди да ги убие, искаше да чуе всичко възможно.
— Защо не седнете? — подкани ги Торвалдсен.
— Много сте любезен, хер Торвалдсен, но предпочитам да стоя права — натърти Стефани с изпълнен с презрение глас.
Торвалдсен посегна към кафето и напълни чашата си.
— Съветвам ви да ме наричате всичко друго, но не и хер. — Той остави самовара на масата. — Ненавиждам всичко, което дори бегло напомня за Германия.
Малоун погледна към нея, за да види как ще приеме нареждането. Щом Торвалдсен попадаше в графата „личност от международен интерес“ в досиетата на проекта, със сигурност бе наясно, че дядо му, чичовците му, лелите и братовчедите бяха станали жертва на нацистката окупация в Дания. Въпреки това очакваше, че тя ще отговори остро, но изражението й омекна.