Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Добър аргумент, помисли си Малоун, но все още не бе съвсем убеден.
— И за какво всъщност става въпрос?
Торвалдсен се облегна назад.
— Ларс търсеше съкровището на рицарите тамплиери.
— Какво съкровище?
— В началото на управлението си Филип Четвърти девалвирал френската валута, за да стимулира икономиката. Мярката се оказала толкова непопулярна, че под прозорците му се събрали тълпи, готови да го убият. Побягнал от двореца си към Парижкия храм, където потърсил убежище при тамплиерите. Тогава именно за пръв път осъзнал богатството на ордена. Години по-късно, когато отчаяно се нуждаел от средства, изобретил план как да ги обвини в ерес. Знаете, че всички притежания на еретиците ставали собственост на държавата. Но след арестите от 1307 година Филип открил, че не само парижкият, но и всички други трезори в тамплиерските светилища из цяла Франция са празни. Така и не открил нищо от тамплиерските богатства.
— А Ларс е смятал, че съкровището се намира в Рен-льо-Шато? — попита той.
— Не конкретно там, но някъде из Лангедок — отговори Хенрик. — Има достатъчно следи в полза на подобно заключение. Но тамплиерите значително затрудниха намирането му.
— И какво общо има книгата, която купи тази вечер? — попита пак Малоун.
— Йожен Стюблен бил кмет на Фа, съседно на Рен селце. Бил високообразован, музикант и любител астроном. Пръв написал пътеводител за района, а след това написал и „Надгробните паметници на Лангедок“. Необичайна книга, която описва надгробните камъни в и около Рен. Доста странен интерес, признавам, но не бил рядкост. Южна Франция е известна с уникалните си гробници. В книгата има скица на една надгробна плоча, която привлякла вниманието на Стюблен. Тази скица е особено важна, защото въпросната плоча вече не съществува.
— Може ли да погледна за какво точно говориш? — попита Малоун.
Торвалдсен се изправи с усилие от стола и с мъка пристъпи към една странична масичка. Върна се с книгата от търга.
— Доставиха ми я преди час.
Малоун отвори книгата на обозначената страница и заразглежда рисунката.
— Ларс бе приел, че скицата на Стюблен е точна, и вярваше, че надгробният камък е следа, която насочва към съкровището. Дълги години търсеше тази книга. В Париж би трябвало да има един екземпляр, тъй като Националната библиотека пази копия от всичко, отпечатвано във Франция. Но макар да фигурира в каталога, копието липсва.
— Само Ларс ли е знаел за книгата? — попита Малоун.
— Разговарях с аукционната къща. Била е собственост на железопътен инженер, участвал в строежа на линията от Каркасон на юг към Пиренеите. Инженерът се пенсионирал през 1927-а и починал през 1946 година. Книгата попаднала сред вещите на дъщеря му, която също неотдавна починала. Внукът я предложил на търг. Инженерът се интересувал от Лангедок, особено от Рен, и също колекционирал изображения на надгробни надписи.
Обяснението не прозвуча достатъчно убедително на Малоун.
— Тогава кой е съобщил на Стефани за търга?
— А, виж това е основният въпрос за вечерта — отбеляза Торвалдсен.
— В хотела ми каза, че към дневника си получила и бележка — обърна се Малоун към Стефани. — У теб ли е?
Тя бръкна в чантата си и извади смачкан, подвързан с кожа дневник. Между страниците му бе пъхнат сгънат на две сивкав лист. Подаде го на Малоун и той зачете внимателно посланието.
На двайсет и втори юни на търга в Роскилде ще бъде предложен екземпляр от „Надгробните паметници на Лангедок“. Вашият съпруг усилено търсеше тази книга. Ето ви възможност да успеете там, където той се провали. Le bon Dieu soit loué.
Малоун си преведе последната фраза наум. Слава на Бога. Погледна през масата към Стефани.
— От кого смяташ, че е бележката?
— От сътрудник на Ларс. Реших, че някое от приятелчетата му иска да ми предаде дневника и смята, че ще се заинтригувам от книгата.
— След единайсет години?
— Съгласна съм, доста странно изглежда. Но преди три седмици не ми направи особено впечатление. Винаги съм смятала, че проучванията на Ларс са съвсем безобидни.
— Тогава защо дойдохте? — попита Торвалдсен.
— Както сам казахте, Хенрик, измъчат ме угризения.
— А аз не бих искал да ги задълбочавам. Не ви познавам, но пък познавах Ларс. Беше добър човек и, както казахте, търсенията му бяха безобидни. Но бяха важни. Смъртта му ме покруси. Винаги съм се питал дали наистина е било самоубийство.