Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Но не трябва ли някой рицар… може ли на един сержант да се даде тази задача? — заекваше Арман, поразен от това, което му бе съобщено.
— Да, в обичайните случаи е рицар, но ти сега щеше да бъдеш рицар, ако войната не ни беше застигнала, а и решавам аз, никой друг. Нашият гонфанониер още не се е възстановил от сериозните рани, които получи в сражение, посетих го в болничната зала и вече говорих с него за това… Нека сега чуя какво мислиш за войната. Между другото, да влезем.
Влязоха и седнаха до един от големите прозорци и Арман се опита да сподели какво мисли. Допускаше най-вече да има дълга обсада, която трудно ще издържат, но съвсем е възможно да спечелят. Най-малко от всичко смяташе, че трябва да излязат, осемдесет конници и двеста и осемдесет сержанти, за да се изправят на бойното поле срещу една мамелюкска конница. Едва четиристотин човека срещу седем-осем хиляди конници — това щеше да бъде много смело, но и същевременно — много глупаво.
Арн кимна умислено, потвърждавайки всичко това, но добави, сякаш почти говореше на себе си, че ако онази армия мине покрай Газа и тръгне към самия Йерусалим, вече нямаше да стои въпросът кое е умно и кое — смело. Тогава имаше само един път. Трябваше да се надяват на дълга и кървава обсада, защото както и да завършеше тя, Йерусалим щеше да бъде спасен. По-висша задача за рицарите тамплиери нямаше.
Ако обаче Саладин се отправеше направо към Йерусалим, за всички съществуваше само една възможност — смърт или спасение благодарение на Божие чудо.
Това значеше, че трябва да се молят за дълга обсада въпреки всичките й ужаси.
Два дни по-късно Арман дьо Гаскон яздеше за пръв път като гонфанониер в един кавалерийски ескадрон, воден от самия предводител. Яздеха на юг покрай морето в посока към Ал Ариш — петнадесет конници и един сержант в стегнат строй. Според шпионите бедуини войската на Саладин бе поела на път, но се бе разделила, така че едната част сега отиваше на север покрай брега, а другата — навътре през Синай. Каква беше целта на подобна маневра не беше лесно да се проумее, но във всеки случай сведенията трябваше да се проверят.
В началото яздеха така, че от западната им страна беше крайбрежието, а на югозапад покрай брега имаха поглед много надалеч. Но понеже имаше риск, без да знаят, да попаднат в тила на противника, Арн заповяда да сменят курса и да тръгнат на изток и нагоре към вътрешната и по-планинска част на брега, където минаваше кервановият път в онези периоди, когато бурите правеха целия бряг непроходим.
При кервановия път промениха посоката, за да поддържат височината си, а пътят се простираше ясно надолу. Когато стигнаха до един завой, където пътят се скриваше от една грамадна издадена скала, ненадейно забелязаха врага.
Двете страни се съзряха едновременно и бяха еднакво изненадани. Долу по пътя идваше армия конници, която се разпростираше, докъдето достигаше погледът.
Арн вдигна дясната си ръка, заповядвайки прегрупиране в позиция за нападение, така че всички шестнайсет конници застанаха с лице към врага. Мигновено му се подчиниха, но Арн срещна и няколко въпросителни неспокойни погледи. Долу сега се виждаха най-малко две хиляди египетски конници. Носеха жълти знамена, а жълтите им униформи блестяха като злато на слънчевата светлина. Това бяха мамелюци, цяла мамелюкска войска — най-добрите конници и войници на сарацините.
Когато високо горе рицарите тамплиери вече се бяха престроили в позиция за нападение, долината заехтя от заповеди и трещящи конски копита в приготовления да бъде посрещнато нападението. Конниците стрелци бяха изпратени отпред на първа линия.
Арн седеше мълчалив на седлото и наблюдаваше могъщия враг. Не му минаваше дори през ум да заповяда нападение, защото това щеше да доведе до загубата на петнадесет конници и един сержант, без да се спечели нищо от подобна жертва. Но не искаше и да избяга.
Мамелюците долу, изглежда, също се колебаеха. Доколкото можеха да видят от ниската си позиция, срещу тях имаше само шестнадесет противници, които лесно щяха да бъдат победени. Но тъй като врагът все още стоеше там спокойно и ги наблюдаваше, можеше да са не само шестнадесет, макар и отдалеч да се виждаше, че бяха най-свирепите конници на неверниците — тези с червения кръст. Мамелюците, които сигурно също бяха видели знамето за нападение у Арман, трябваше да предположат, че това е капан, че шестнадесетте бяха единствените, които се виждат, но бойното знаме говори за значително по-многобройна войска, може би още петстотин-шестстотин конници, които сега се приготвят, в случай че примамката с шестнадесетте проработи.