Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— Щом казвате.

Той отново се засмя.

— Ще го запазиш в тайна, нали? Не искам да си имам неприятности.

Наистина не виждах как може да си навлече неприятности с това, но все пак кимнах.

— Как е семейството на Наоми? Мислех да намина към тях, но не искам да се натрапвам.

— Не мисля, че ще се натрапите, сър — казах му аз. — Мисля, че на госпожа Демир ще ѝ хареса, хора наоколо, много подкрепа и такива работи. Ще ѝ отвлече вниманието. Мисля, че ще го оцени.

Наблюдавах го, докато той внимателно пренареждаше документите на бюрото си.

— Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим?

Поклатих глава, бях на косъм да му разкажа всичко, което се въртеше ли, въртеше в ума ми. Но не го направих. Дори не зная защо всъщност, освен че ако изречах на глас всички неща, за които си мислех, той щеше да сметне, че страдам от някакъв вид разстройство, и щеше да ме накара да отида на консултация и да говоря с училищния психолог какво чувствам и куп глупости. Преди няколко години едно момиче се самоубило и оттогава насам, ако случайно по някаква причина изглеждаш малко тъжен, веднага те изпращат на терапия, а терапията така и не помогна на майка ми. Но ако реша да се обърна към някого, то ще е към него.

— Рижи… — той се поколеба за миг. — Изпитите ти наближават и… Виж, не искам да ти досаждам, но мисля, че доста неща ти се струпаха. Видях майка ти онзи ден в супермаркета и…

Боже, моля те, кажи ми, че не е това. Искаше ми се да потъна в земята от срам.

— Била е пияна — казах аз и всяка дума ми тежеше като камък.

— Така изглеждаше. Ти не ми спомена, че отново е започнала да пие много. Много ли са зле нещата вкъщи?

Ако кажех „да“, какво от това? Отново социалните и този път всичко, което им разкажа, само ще влоши нещата още повече. Трудно ми беше, исках да излея всичко, всяка дреболия, от която е съставена напуканата мозайка на живота вкъщи. Ако някой можеше да ме разбере, то това щеше да е той. Но не можех. Да, аз можех и да се измъкна и да съм наред, но какво щеше да стане с Грейси? Какво щеше да стане, ако социалните я вземат или нещо подобно? Не можех да рискувам.

— Не, не са толкова лоши, колкото изглеждат. Искам да кажа, мама не е добре, но тате е наоколо и той ѝ помага. А тя иска да спре, така че разбирате, всичко е под контрол. Моля ви, не говорете с никого за това, сър. Знаете, че тате е един от училищните настоятели, а той ще се вбеси, ако се разчуе.

За кратко идеята ми се стори привлекателна, но честно казано, също като него нямах желание истината за бъркотията на живота ни вкъщи да излиза наяве.

Господин Смит кимна, докато ме гледаше в очите, и аз сведох поглед, за да не ме хване в лъжа.

— Просто искам да знаеш, че можеш да се обърнеш към мен за помощ, ако имаш нужда — каза той. — Ти си талантливо дете, очаква те светло бъдеще. А понякога всички се нуждаем някой да бъде на наша страна, нали? Е, вие може да разчитате на мен.