Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— По дяволите — възкликна Лио. — Изглеждаш много добре, момиче.

— Вярно! — каза Роуз. — Дай да ти сложа малко грим!

— Разкарай се! — засмя се Най. — Току-що свалих всичко. Приключих вече с това. Мисля да заложа на по-естествената визия.

— Откога? — попита Роуз.

— От този момент — ухили се Най.

Тя взе чифт ножици от несесера си и отряза връзките на онова корсетоподобно нещо, което винаги носеше, разкопча смешната си пола с волани, така че остана само по черна жилетка и клин и вече можеше да се види фигурата ѝ, мека и със закръглени форми, нежна и уязвима.

— Добре — казах аз.

Отне ми малко време да си спомня, че това момиче е най-добрата ми приятелка, същото, с което се бяхме размотавали заедно милиони пъти, и никога не ми беше хрумвало да мисля за нея по този начин. Ама че плиткоумно същество бях. Прогоних мисълта от съзнанието си. Най си беше Най, беше повече от момиче, беше моя приятелка.

Когато засвирихме, си бяхме добри, но Най беше по-добра от всякога. Вместо да стои отзад, със сведена глава, тя гледаше всички нас директно, смееше се и се движеше наоколо. Сякаш слънцето току-що се беше появило около главата ѝ или нещо такова.

— Значи, този следобед се чупя от училище — каза ни тя, докато прибирахме инструментите.

— Какво? Измъкваш се? — Роуз ахна. — Никога не го правиш! Защо?

— Защото е шибана загуба на време — заяви Наоми. — Имам малко кинти, така че отивам да потърся някои неща за новата ми визия.

— Чакай, ще дойда с… — Но Наоми беше тръгнала, преди Роуз да ѝ каже, че също ще дойде.

— Изглежда добре така — отбеляза Лио, след като тя си тръгна. — Ще привлече доста внимание.

— По-хубава ли е от мен?

Понякога Роуз си е такава, задава въпроси, които никой над петгодишна възраст не трябва да задава. А още повече Роуз не трябваше да подпитва Лио по този начин, като го привлича, дразни го и после пак го отблъсква. И всеки път той ѝ се връзваше — не го обвинявах, защото и аз бях така.

— Ти не си хубава — каза Лио и накара Роуз да зяпне и да ококори очи. — Ти си красива.

Тя се наду за момент, докато Лио прикрепваше китарата на гърба си точно преди да добави:

— Като за откачалка.

— Задник! — извика Роуз след него, когато той си тръгна.

— Шибан задник, нали?! — Тя вдигна глава и ме погледна. — Какво ще кажеш да се чупиш от училище и да дойдеш да се изтегнеш някъде на слънце с мен?

При мисълта за високата трева и Роуз, с коса, окичена с маргаритки, и очи, пълни със смях, забравих всичко, което Най беше казала и направила, още преди да кажа „да“.

13

Чакахме я при училищната порта, когато Роуз изскочи от аудито на Аманда. Приличаше на шибана филмова звезда. С дълго палто от изкуствена кожа и леопардова шарка, бухнала коса, със сенки и устни в наситенорозово.

Лио и аз стояхме там и я наблюдавахме, а аз просто знаех, че изражението ми е точно като неговото, зяпнала уста, ококорени очи и глава, бавно поклащаща се от ляво надясно, в перфектна симбиоза между какво-по-дяволите и боже-обичам-я. Баща ѝ не слезе от колата, дори не извика „довиждане“, просто потегли, след като Роуз блъсна вратата на колата. Тя не си направи труда да погледне през рамо, докато вървеше към нас с опънати ръце.