Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

Мозъкът ми продължаваше да кипи: татуировката, Аш и нейната мисия, от която по някакъв начин сега съм част… и още нещо. Имаше нещо друго, неуловимо, което ми убягваше всеки път, когато се опитвах да се сетя какво точно е. Сякаш забравях нещо важно, но каквото и да беше, изглежда, ми се изплъзваше.

В съседната стая мама лежеше на леглото, напълно облечена, тотално пияна, с килната чаша водка с тоник в ръката си. Помислих си дали да не ѝ взема чашата, когато я видях така, но не го направих. Исках тя да се събуди по някое време през нощта от шока от студената течност по бедрата си или дори от звука на счупено стъкло. Може би тогава щеше да добие някаква представа за състоянието си.

Тате сигурно пак е излязъл, ако изобщо се е прибирал.

От другата страна на коридора Грейси спеше под приказните си светлини. Надявам се, че след училище са пили чай и са изкарали нормален и приятен следобед с мама. Обикновено така ставаше, обикновено тя получаваше една весела, подпийнала майка, любяща и забавна. Гневът се появяваше едва по-късно, след като Грейси си легнеше. Аз се промъкнах на площадката на стълбището и проверих Грейси — лицето ѝ беше спокойно като нейната душа и си спомних какво е да бъдеш на седем години, в момент от живота си, когато нямаш никаква представа, че понякога светът те мрази без каквато и да е причина.

Сега, каквато и умора да чувствах, не можех да затворя очи и да заспя.

Опитах се отново да изпратя съобщение на Лио, но той не беше на линия.

Продължавах да мисля за начина, по който гледаше Роуз, преди полицията да се появи. За начина, по който тя го погледна, и за болката, която това ми причини. Ако тези двамата се съберат, тогава всичко ще се промени. Първо бяхме четирима приятели, след това трима, но ако се съберат, бихме били те двамата и аз, дето се мъкна след тях. Вероятно това беше много гадно от моя страна, но просто не го исках. Ние четиримата бяхме най-хубавото нещо, което някога се е случвало в живота ми. Не исках да се връщам към онова кльощаво джинджър нищожество, което никога и за никого не е означавало нищо. Не исках отново да бъда от онези, дето никой не ги забелязва. Боже, понякога така се отвращавам от себе си!