Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— За нас това означава всичко — Роуз грабна микрофона и го придърпа към себе си, като ми метна един кос поглед с крайчето на окото си.

— Когато го планирахме, Наоми все още се водеше изчезнала. Искахме да извикаме името ѝ толкова силно, колкото можем, и се надявахме да ни чуе и да се върне вкъщи, защото тя не е само наша приятелка, тя е част от нашето семейство — и когато изчезна, бяхме съкрушени. Сега отново е с нас и каквото и да ѝ се е случило, тя ще се нуждае от изключителна подкрепа, за да се оправи. А този концерт е за всички като нея, като нас, около нас, които понякога се чувстват така, сякаш няма с кого да поговорят. Посланието на концерта е, че ако никой не ви слуша, викайте силно, докато не ви чуят. Всеки заслужава гласът му да бъде чут.

— Страхотно, благодаря, Роуз — Лили се усмихна, очевидно впечатлена. — А ти, Лио? Съгласен ли си с Роуз?

— Да, мамка му! — каза Лио и Лили изключи рекордера.

— По дяволите, съжалявам — каза Лио, докато Роуз се заливаше от смях.

— Без псувни — Лекридж му напомни услужливо, преди да отхапе от сандвича си.

— Момчета и момичета, — господин Смит се стараеше да не се смее — успокойте се. Това е важно. За концерта и за всички вас това си е сериозна работа. И никакво псуване по радиото.

— Мамка му, съжалявам — каза Лио и Роуз отново прихна.

— Съжалявам — добави Роуз и си пое дълбоко въздух.

— Всичко е наред — Лили пое дълбоко въздух и вдигна микрофона. — Може да изрежем думата с „м“, така, Лио, престори се, че съм ти задала същия въпрос, и отново отговори.

Той кимна, докато тя натискаше за запис.

— Да — започна той. — Много хора са загрижени за Наоми. Вероятно много повече, отколкото би предположила. Тя е отново с нас сега и повече от всякога ще има нужда да го знае. Предполагам, че искахме да направим нещо голямо за нея и за всяко друго хлапе някъде там… може би, не знам.

Той наведе глава срамежливо и Роуз потърка рамото му.

— И Лекридж? — Лили поднесе микрофона на Лекридж, който се сепна — още не беше сдъвкал сандвича си, и премигна.

— Какво е усещането да заместваш любимия член на групата?

Лекридж прибра обратно сандвича в кутията за обяд и затвори капака.

— Аз не я замествам — замислено каза Лекридж. — Аз ѝ отдавам почит. Тя е най-добрият басист, когото някога съм срещал в живота си, и когато излезе от комата, ще я поканя на среща. Сигурно ще ми откаже, защото аз съм толкова под нивото ѝ, но пък защо да живееш живота си в страх, а?

Тримата — Лио, Роуз и аз — се обърнахме да погледнем Лекридж и накрая разбрах какво трябва да кажа.

— Пич — заявих аз. — Ти си част от бандата.

12

В кого е на път да се влюби Роуз?

Седях на леглото си, криейки телефона си под възглавницата. Тялото ми беше изгубило доста маса, силно и здраво, както беше в момента, но и дебелите, и слабите ми години все още витаеха наоколо като призраци, сякаш всеки път изразходвах по десет процента от себе си, докато се опитвах така да оформя тялото си, че да прикрия болката или пък да я покажа — трудно беше да се каже кое от двете. Но понякога, колкото и да съм в добра форма, просто отпадам и горя в треска — и днес е един от тези дни.