Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да вървим, ваше величество, вие сте свободен — каза той.
— Свободен? — повтори кралят. — О, вие ми връщате свободата, след като дръзнахте да вдигнете ръка на своя крал!
— Вие сам не вярвате в това! — възкликна възмутен Фуке. — Нали не вярвате, че аз съм виновен в нещо пред вас!
Бързо и разпалено той разказа за интригата, жертва на която е станал Людовик и която е известна с всички подробности на нашия читател.
Докато траеше разказът, Людовик преживяваше страшни душевни мъки и беше толкова погълнат от собственото си състояние, че не се отнесе с необходимото внимание към такава важна тайна като съществуването на брата близнак.
— Господине — внезапно каза на Фуке, — тези приказки за близнаци са лъжа и аз не мога да разбера как сте повярвали в нея. Немислимо е да се поставят под съмнение честта и добродетелността на моята майка. Моят пръв министър все още не е наказал престъпниците.
— Размислете, ваше величество, преди да се гневите. Раждането на вашия брат…
— Аз имам единединствен брат — моя по-малък брат, и вие го знаете, както и аз. Тук ви казвам, че има заговор и един от главните участници е комендантът на Бастилията.
— Не бързайте с изводите, ваше величество. Този човек е бил подведен, както и всички останали, от поразителното сходство между принца и вас.
— Какво сходство? Какво значи това?
— Изглежда този Марчиали много прилича на ваше величество, щом всички са били въведени в заблуждение.
— Глупости!
— Не говорете така, ваше величество. Човек, готов да се срещне лице в лице с вашите министри, с вашата майка, с вашите офицери и членовете на семейството ви, трябва да е безусловно уверен в сходството си с вас.
— Да — прошепна кралят. — Къде е той сега?
— Във Во.
— Във Во? И вие още го търпите да стои във Во?
— Помислих си, че трябва най-напред да освободя краля. Аз изпълних този свой дълг. Сега ще направя каквото наредите, ваше величество. Аз чакам.
Людовик се замисли за миг. После каза:
— Ще приведем в готовност войските, разположени в Париж.
— Заповед за това вече е дадена.
— Вие сте дали тази заповед! — възкликна кралят.
— Да, ваше величество. След час ваше величество ще застане начело на десет хиляди войници.
Вместо отговор кралят хвана ръката на Фуке и я стисна горещо. Беше очевидно, че той продължава да изпитва недоверие към своя пръв министър независимо от оказаната от него помощ.
— С тези войски — продължи кралят — ние ще обсадим във вашия дом метежниците, които вероятно са успели да се укрепят и окопаят.
— Това би ме изненадало, ваше величество — отвърна Фуке, — защото техният водач беше разобличен от мен, и мисля че планът на заговорниците се провали.
— Разобличихте самозвания принц?
— Не, аз не съм го виждал. Водач на това начинание не е този нещастник. Той е оръдие и съдбата му аз виждам като вечно проклятие.
— Безусловно.
— Виновник за всичко е абат Дербле, ванският епископ.
— Вашият приятел?
— Беше мой приятел, ваше величество!
— Това е много прискърбно.
— Ваше величество, аз не виждах нищо срамно в това приятелство, докато не научих за заговора. Ако съм виновен, предавам се във вашите ръце.
— Не исках да кажа това — продължи кралят недоволен. — Казвам ви, макар че единият от негодниците беше с маска, у мен се появи смътно подозрение, че това е той. Но водачът на престъпниците имаше помощник, който ме плашеше с Херкулесовата си сила. Кой е той?
— Сигурно неговият приятел барон Дьо Валон, бивш мускетар.
— Приятелят на д’Артанян! Приятелят на Дьо ла Фер! А! — възкликна кралят, произнасяйки последното име — Да обърнем внимание на връзката на заговорниците с виконт Дьо Бражелон.
— Ваше величество, не отивайте толкова далеч! Граф Дьо ла Фер е най-честният човек в цяла Франция. Задоволете се с тези, които ви назовах.
— Разбирам едно — отвърна кралят, — че явявайки се начело на нашите войски във Во, ние ще овладеем това змийско гнездо и никой няма да се спаси от него, никой! Само не ме разбирайте превратно… Минаха времената, когато убийството беше единственият и последен довод на кралете. Не, слава Богу! Аз си имам парламент, който съди от мое име, и ешафод, на който се изпълняват моите повеления!