Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
„Така е много по-удобно — помисли си той. — Да бъда неин брат, а не възлюблен.“
Единствената среща, от която се опасяваше, бе тази с Мария-Терезия, неговата съпруга; тя можеше да се превърне в сериозно изпитание, въпреки предварителната подготовка. За щастие, тя не дойде.
Ана Австрийска дипломатично започна разговор за приема, оказан от Фуке на кралското семейство. Тя смесваше враждебните нападки с комплименти към краля, с въпроси за неговото здраве, майчини похвали и тънки хитрости.
— Е, сине мой — попита тя, — променихте ли мнението си за господин Фуке?
— Сент-Енян — каза Филип, — бъдете любезен да разберете здрава ли е кралицата.
При тези думи, произнесени на висок глас от него, малката разлика между неговия глас и този на Людовик не се изплъзна от слуха на майката. Ана Австрийска го погледна внимателно. Дьо Сент-Енян излезе. Филип продължи:
— Ваше величество, не ми харесва, когато се говори лошо за господин Фуке, вие знаете това и сама се отнасяте добре към него.
— Вярно е, но аз само попитах как се отнасяте сега към него!
— Ваше величество — каза Хенриета, — аз винаги съм обичала господин Фуке, той е добър човек и благородник с вкус.
— Суперинтендант, който никога не се пазари — добави на свой ред принцът — и винаги дава злато, когато се обърнеш към него.
— Всеки от вас мисли само за себе си — каза кралицата майка — и никой не се интересува от доброто на страната. Господин Фуке, това е неоспоримо, господин Фуке разорява държавата.
— Нима и вие, майко, също — каза малко по-тихо Филип — сте станала защитничка на господин Колбер?
— Какво? — попита учудена кралицата.
— Наистина, намирам, че говорите като нашата стара приятелка госпожа Дьо Шеврьоз.
Чувайки това име, Ана Австрийска стисна устни. Филип беше засегнал лъвица.
— Защо ми напомняте за госпожа Дьо Шеврьоз и защо днес сте настроен против мен?
— Нима госпожа Дьо Шеврьоз не кове нескончаеми интриги против някоя от своите жертви? Нали тя неотдавна ви направи посещение, майко — продължи Филип.
— Господи, сякаш чувам вашия баща, краля!
— Моят баща не обичаше госпожа Дьо Шеврьоз и беше прав. Аз също не я обичам и ако тя намисли да се яви тук, както вече е направила под предлог да моли за пари, а всъщност да сее омраза, тогава…
— Тогава? — надменно повтори Ана Австрийска.
— Тогава — решително отвърна младият човек — аз ще изгоня от кралството госпожа Дьо Шеврьоз, а заедно с нея и всичките й тайни сплетни.
Той не беше пресметнал силата, заключена в тези страшни думи, или може би му се искаше да изпита тяхното въздействие като човек, който страда от непрекъсната болка и се стреми да наруши еднообразието на страданието, човъркайки своята рана, за да предизвика поне остра болка.
Ана Австрийска едва не загуби съзнание. Нейните широко отворени, но вече отслабнали очи престанаха да виждат. Тя протегна ръка към по-малкия си син, който веднага я прегърна, без да се бои, че ще разсърди краля.
— Ваше величество — каза тя, — вие сте жесток към своята майка.
— Защо, ваше величество? — отвърна Филип. — Аз говоря само за госпожа Дьо Шеврьоз. А нима моята майка ще предпочете нея пред спокойствието на моята държава и моята безопасност? Аз твърдя, че госпожа Дьо Шеврьоз е пристигнала във Франция, за да намери пари, и се е обърнала към господин Фуке, за да му продаде някаква тайна, отнасяща се до злоупотреби, уж извършени от суперинтенданта, но това е лъжа — добави Филип. — Господин Фуке с възмущение я е изгонил, предпочитайки уважението на краля пред всякакъв сговор с интригантите. Тогава госпожа Дьо Шеврьоз е продала своята тайна на господин Колбер, но тъй като е ненаситна и са й малко тези сто хиляди екю, които е измъкнала от този разпоредител, тя е замислила да отиде по-нагоре, да търси по-богати източници. Вярно ли е това, ваше величество?
— Вие сте осведомен за всичко.
— Затова — продължи Филип — имам право да не обичам тази фурия, която се явява тук, в моя двор, за да очерни едни и да разори други. Ако Бог е изтърпял да бъдат извършени известни престъпления и ги е скрил в сянката на своето милосърдие, аз по никакъв начин няма да допусна госпожа Дьо Шеврьоз да получи възможност да наруши божествените предначертания.