Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
След I Световна война той се сприятелил с хората от кабинета на Попечителя на Чуждестранното Имущество1110. Тяхната работа била да се разпореждат с конфискуваните германски капиталовложения в САЩ. Там били намесени много пари от Средния запад на САЩ и именно това въвлякло Бланд в Голямото Флиперно Усложнение и съответно в Масонството. Изглежда посредством нещо наречено Химическата Фондация — имената-паравани по онова време били много стилни — ПЧИ съвместно с американското представителство на берлинската фирма Багрила & Оцветители & Бои „Глитериус“ били продали на Бланд няколко от ранните патенти на Ласло Джамф. След няколко години, в 1925-та, в процеса на своето основаване, СИ „Фарбен“ изкупува обратно 50% от американското поделение на „Глитериус“ от Бланд, който използвал своята част от акциите като фирма притежателка на патенти. Бланд получил пари, ценни книжа, и контролен пакет акции от берлинското поделение на „Глитериус“, управлявано от евреина Пфлаумбаум, да да, същият Пфлаумбаум, за когото Пьоклер работил, докато сградата изгоряла и се озовал на улицата отново. (Разбира се, имало хора, които виждали в тази катастрофа ръката на Бланд, въпреки че евреинът бил обвинен и преебан от съдилищата, бил наложен запор на имуществото му докато фалирал и, когато му дошло времето, бил изпратен на изток заедно с много други от неговата раса. Ще трябва също да покажем някаква зацепка между Бланд и хората от Разпределение на филми Уфа, които онази вечер били изпратили Пьоклер да лепи афиши на Райникендорф за неговата съдбоносна среща с Курт Мондауген и Дружеството за Космически Полети — да не говорим за отделните връзки за Ахтфаден, Нериш и другите хора около Черния Агрегат — преди да получим достойна за името си параноична структура. Уви, към 1945 година състоянието на техниката изобщо не даваше възможност за такова възстановяване на данни. Но дори и да бе позволявало, Бланд и неговите приемници и правоприемници са можели да докарват с камиони програмисти, с чиято помощ изходящата информация да се окаже напълно безвредна. Хората като Слотроп проявяващи голям интерес към разкриване на истината, били захвърлени назад, в сънища, психически проблясъци, предзнаменования, криптография и наркоепистемологии: всички те танцували върху терен от ужаси, противоречия и нелепости.)
След пожара у Плаумбаум, силовите линии между Бланд и неговите германски колеги трябвало да бъдат предоговорени. Това се проточило няколко години. По време на Депресията, Бланд се озовал в Сейнт Луис, на разговор с някой си Алфонсо Трейси, випускник от Принстън 1906 г., член на Сейнт Луис Кънтри Клуб, навлизащ широкомащабно в бизнеса с нефтохимикали. Потръпващата от вълнение г-жа Трейси сновяла из къщата с разноцветни материи и наръчи цветя, в подготовка за ежегодния Бал на Забуления Пророк, г-н Трейси бил обезпокоен от появата на някакви личности от Чикаго, с раирани костюми, двуцветни обувки и филцови шапки, които говорели с отсечен акцент, като автомати.
— О, колко ми трябва човек, дето наистина разбира от електроника — пъшкал Трейси. — Какво да ги правя тия жабари? Цялата партида беше с некачествени стоки и сега те не искат да си я вземат обратно. Само да им се опъна малко и ще ме убият. Ще изнасилят Мейбъл, някоя тъмна вечер ще отидат в Принстън и ще кастрират момчето ми! Знаеш ли какво мисля, Лайл? Това е заговор!
Вендети, бронирани ръкавици обшити със скъпоценни камъни, фини отрови се просмукват в този благоприличен изискан салон с портрета на Хърбърт Хувър на пианото, розовите тонове на купата от „Ниман Маркъс“, мебелировка в стил Баухаус като алабастрови плочки сред градски макет (очакваш изпод бюрцето да изскачат миниатюрни влакчета и безкрайна композиция от цистернички и хладилни вагончета да прекосява низините на пепелносивия килим…). Издълженото лице на Алфонсо Трейси, с дълбоки бразди от двете страни на носа и покрай линията на мустаците, посърнало от грижи, трийсет години без истинска усмивка (Вече даже Лаурел и Харди не ме развеселяват!), сковано от страх в неговото кресло. Как може Лайл Бланд да не се трогва?
— Знам точно човека, който ти трябва — казва той, докосвайки съчувствено ръката на Трейси. Винаги е хубаво да имаш на разположение инженер. Веднъж този бе проектирал за прохождащото ФБР някакви първокласни устройства за електронно проследяване, по договор спечелен от Института Бланд преди няколко години и наел за подизпълнител „Сименс“ от Германия. — Утре ще го докарам тука с експреса „Сребърната Жила“. Няма проблем, Ал.
1110
Попечител на Чуждестранното Имущество (ПЧИ) — това ведомство било упълномощено да конфискува и преразпределя активите на чужденци при война, неплащане на данъци, нарушаване на имиграционните закони и др. По време на І световна война, скоро след като САЩ се присъединява към военните действия, ПЧИ конфискува много германски фирми, между тях и дъщерните дружества на СИ „Фарбен“, но запазва висшето ръководство в тях и съответно от 1920 до 1940 г. за СИ „Фарбен“ било лесно да възстанови старите картелни споразумения. — Б.пр.