Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Планът ми може и да не беше от най-добрите, но нямах друг. Не разполагах с повече време за размисъл.
Докато яздех натам, видях, че и други са се насочили към същата височина. Рандъм, Дирдри и Файона, на коне, придружени от още осем ездачи, си проправяха път сред вражеските редици, а неколцина други — нямаше как да преценя дали приятели или противници — яздеха плътно зад тях. Облеченият в зелено рицар като че ли беше най-бърз и вече ги настигаше. Все още не можех да го разпозная — него или нея, всъщност. Не се съмнявах обаче, каква е целта на групичката… след като Файона беше там. Сигурно тя бе усетила присъствието на Бранд и водеше останалите към него. Слаба надежда се прокрадна в сърцето ми. Тя умееше да неутрализира силите на Бранд или поне да ги намалява. Приведох се напред и пришпорих коня си. Небето продължаваше да се върти. Вятърът свиреше в ушите ми. Наблизо изтрещя ужасна гръмотевица. Дори не погледнах назад.
Опитвах се да ги изпреваря. Не исках да пристигнат там преди мен, но се опасявах, че може би точно така ще стане. Разстоянието беше прекалено голямо.
Ако само се обърнеха и видеха, че идвам, вероятно щяха да ме изчакат. Прииска ми се да бе имало някакъв начин още отпреди да им дам знак, че съм тук. Проклех факта, че Фигурите вече не действаха.
Започнах да крещя. Виках след тях, но вятърът отвяваше думите ми, а гръмотевиците ги заглушаваха.
— Изчакайте ме! Дявол да го вземе! Това съм аз, Коруин!
Дори не погледнаха към мен.
Отминах най-близките сражаващи се и продължих покрай вражеския фланг, извън обсега на стрелите. Противниците ни като че ли отстъпваха вече по-бързо, а нашите войски се разгръщаха върху по-голям район. Бранд сигурно се готвеше да нанесе удара си. Част от въртящото се небе бе покрито с черни облаци, които ги нямаше там преди няколко минути.
Кривнах надясно, зад отстъпващия враг и препуснах с всички сили към хълма, по който другите вече се изкачваха.
Небето продължаваше да притъмнява, когато приближих подножието на хълма и взе да ме хваща страх за роднините ми. Вече бяха прекалено близо до него. Щеше да му се наложи да предприеме нещо. Освен ако Файона беше достатъчно силна, за да го спре…
Конят ми се изправи на задни крака и аз полетях към земята сред ослепителния блясък, избухнал пред мен. Гърмът удари още преди да съм докоснал земята.
Останах да лежа няколко секунди зашеметен. Конят бе избягал, сигурно се намираше на петдесетина метра, когато спря и започна несигурно да се върти на едно място. Обърнах се по корем, погледах нагоре по стръмния склон. И другите ездачи бяха на земята. Групичката им очевидно също е била ударена. Неколцина от тях се движеха, повечето — не. Все още никой не бе станал. Над тях видях блясъка на Рубина, а край него неясните очертания на фигурата, която го носеше.
Започнах да пълзя напред — нагоре и леко вляво. Исках да изляза от полезрението на тази фигура, преди да поема риска да се изправя. Щеше да ми отнеме прекалено много време да изпълзя дотам, а сега възнамерявах да заобиколя и останалите, защото вниманието на Бранд щеше да е насочено към тях.
Промъкнах се напред бавно, внимателно, като използвах всяко срещнато прикритие и се чудех дали скоро няма да падне нов гръм на същото място… ако пък не, кога ще стовари цялата мощ на бурята върху нашите войски. По моя преценка, вече всеки момент. Един поглед назад ми разкри нашите сили, разгърнати в далечния край на бойното поле и отстъпващия пред тях враг, който се приближаваше насам. Всъщност, не след дълго, щеше да ми се наложи и заради тях да се притеснявам.
Добрах се до тясна канавка и изпълзях по нея около десет метра на юг. После се измъкнах от другия й край, за да се възползвам от прикритието на една издатина, а после и на купчина камъни.