Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Облаците още бяха там и лудото небе изпълняваше фокусите си зад тях. Ала ярката светлина идваше откъм облаците. Те бяха по-бели и излъчваха сияние, като че ли скриваха някое слънце. Докато ги наблюдавах, светлината им заискри още по-ярко.
— Какво ли е намислил пък сега? — попита Чантрис.
— Според мен, нищо — отвърна Файона. — Не вярвам това да е негово дело.
— Чие е тогава?
И да е последвал отговор, не можах да го чуя.
Наблюдавах как облаците светят по-ярко. След това най-големите и най-блестящите започнаха да се смесват, като че ли някой ги разбъркваше. Сред тях взеха да се мяркат разни форми, да заемат местата си. Постепенно изникваха ясни очертания.
Под мен, на бойното поле, шумът от битката полека затихна. Самата буря като че ли заглъхна, докато явлението се разрастваше. Нещо съвсем определено се оформяше в яркото пространство над главите ни — очертанията на огромно лице.
— Не знам, наистина — чух Файона да казва в отговор на някакъв въпрос.
Още преди да е приело окончателната си форма, аз разбрах, че в небето е лицето на баща ми. Хубав номер беше това. И нямах представа какво цели с него.
Лицето се размърда, като че ли оглеждаше всички ни. Изражението му беше напрегнато и доста загрижено. Стана още по-светло. Устните се раздвижиха.
Когато гласът му стигна до мен, той беше на нормално разговорно ниво, а не ечеше оглушително, както бях очаквал.
— Изпращам ви това послание — заговори татко, — преди да се заема с възстановяването на Лабиринта. По времето, когато ще го получите, аз вече или ще съм успял, или ще съм се провалил. То ще предшества вълната Хаос, предизвикана от моя опит. Имам причини да вярвам, че тези усилия ще са фатални за мен.
Очите му сякаш се плъзнаха по бойното поле.
— Радвайте се или тъгувайте, според случая — продължи той, — защото това е или началото, или краят. По Коруин ще ви изпратя Рубина на справедливостта, веднага щом свърша с него. Натоварил съм Коруин със задачата да го донесе на бойното поле. Всичките ви усилия там може да се окажат напразни, ако не успеете да отклоните вълната Хаос. Но с помощта на Рубина, на това място, би трябвало Коруин да успее да ви предпази, докато вълната отмине.
Чух Бранд да се смее. Вече звучеше съвсем като луд.
— С моята смърт — продължи гласът, — ще възникне проблемът за наследяването на короната. Аз имах желания в тази насока, но сега виждам, че са били напразни. Така че не ми остава нищо друго, освен да оставя избора на рога на Еднорога.
Деца мои, не мога да кажа, че съм напълно удовлетворен от вас, но предполагам, че чувствата ни са взаимни. Няма значение. Давам ви своята благословия, която е нещо повече от една формалност. А сега отивам да мина през Лабиринта. Сбогом.
После лицето му взе да избледнява и скупчените облаци загубиха яркостта си. След малко бе изчезнал напълно. Над полето тегнеше тишина.
— … и както сами виждате — чух да казва Бранд, — Рубина не е в Коруин. Хвърлете оръжията си и изчезвайте оттук. Или си ги задръжте и се махайте. Все ми е едно. Оставете ме на мира. Имам работа.
— Бранд — започна Файона, — ти можеш ли да направиш това, което той искаше от Коруин? Можеш ли да използваш Рубина, за да накараш това нещо да ни отмине?
— Мога, ако поискам — отвърна той. — Да, мога да го отклоня.
— И ще бъдеш герой, ако го направиш — каза тя внимателно. — Ще спечелиш нашата признателност. Всички минали грехове ще бъдат простени. Простени и забравени. Ние…
Бранд започна да се смее като луд.
— Ти ще простиш на мен? — възкликна. — Ти, която ме затвори в онази кула, ти, която заби нож в тялото ми? Благодаря ти, сестричке. Предложението ти да ми простиш е много мило, но смятам да го отклоня.
— Добре — обади се Рандъм, — кажи тогава ти какво искаш? Извинение? Несметни богатства? Важен пост? Всичко, взето заедно? Твое е. Но играта, която си подхванал, е глупава. Хайде да приключим с нея, да се приберем вкъщи и да се престорим, че е била само лош сън.
— Да, хайде да приключваме — съгласи се Бранд. — Първо вие ще си хвърлите оръжията. После Файона ще ме освободи от нейното заклинание, всичките ще се обърнете кръгом и ще замарширувате на север. Или ще го направите, или ще убия Дирдри.