Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В Тибет обичаят с изкупителната жертва има някои интересни аспекти. Тибетската Нова година започва с новолуние и новата луна се появява около 15 февруари. В продължение на двадесет и три дни след това властта в столицата Лхаса се отнема от ръцете на обикновените управници и се поверява на онзи монах от Дебангския манастир, който предложи най-високата цена за тази привилегия. Спечелилият наддаването се нарича Джално и той съобщава самолично своето възкачване на власт, като минава по улиците на Лхаса със сребърен жезъл в ръка. Монасите от всички съседни манастири и храмове се събират и му се покланят. Джално упражнява най-произволно властта в своя полза и тъй като всички глоби му принадлежат по право, печалбата е десеторно по-голяма от платената от него сума. Хората му обикалят улиците, за да открият някаква постъпка на жителите, която могат да определят като грешна. Всяка къща в Лхаса плаща по това време данък и най-малкото провинение се наказва с безжалостно наложени глоби. Строгостта на Джално пропъжда всички трудови класи извън града, докато приключат двадесетте и три дни. Но обикновените хора напускат, а идва духовенството. Всички будистки манастири от страната на голямо разстояние наоколо отварят врати и опустяват. Пътищата, които водят към Лхаса от съседните планини, са пълни с монаси, които бързат към столицата, някои пеша, други яхнали коне, магарета или мучащи волове и всички носят молитвениците си и готварски съдове. Те са толкова много, че улиците и площадите на града са препълнени от тълпите и аленеят от червените им наметки. Безпорядъкът и бъркотията са неописуеми. Групи свети мъже вървят по улиците, нареждат молитви или издават диви викове. Срещат се, блъскат се, карат се, бият се, разкървавяват си носове, раздават се синини и се чупят глави на провала. По цял ден, отпреди да се зазори до настъпването на тъмнината, тези монаси с червени наметки не прекратяват църковната служба в тъмните, изпълнени с миризмата на тамян пространства на големия храм Мачиндранат, катедралата на Лхаса. Тук три пъти на ден се струпват, за да получат своя дял чай, супа и пари. Катедралата е огромна сграда, която се извисява в центъра на града и е заобиколена от базари и магазини. Идолите в нея са богато позлатени и украсени със скъпоценни камъни.
След 23 дни Джално слиза от власт, но той отново я поема и 10 дни управлява по същия произволен начин, както и преди. На първия от тези дни жреците се събират отново в катедралата, молят се на боговете да предотвратят болестите и другите злини сред хората „и като знак за мир принасят в жертва човек. Той не бива убит съзнателно, но ритуалът, на който го подлагат, често се оказва фатален. Замерват го по главата със зърно, а лицето му боядисват наполовина бяло, наполовина черно“. Маскиран по този странен начин и с кожена дреха в ръка, той се нарича Царя на годините, седи всеки ден на пазара и си взема какво му се хареса, върти се насам-натам, размахва над хората опашка от черен як и по този начин те му предават лошия си късмет. На 10 ден цялата войска на Лхаса се явява при големия храм и образува редица пред него. Извеждат Царя на годините от храма и събраното множество му дава дребни дарения. Тогава той започва да се подиграва на Джално, като му казва: „Онова, което възприемаме с петте си сетива, не е илюзия. Нищо от това, което ни учиш, не е вярно“ и т.н. Джално, който представя за известно време Великия Лама, възразява на тези еретични мнения, спорът се разгорещява и най-сетне двамата се съгласяват да го решат, като хвърлят зарове. Джално предлага, ако загуби да размени мястото си с изкупителната жертва. Ако спечели Царят на годините, това вещае големи беди, а спечели ли Джално, настъпва огромна радост, защото това доказва, че неговият противник е бил приет от боговете като жертва, която да понесе всички грехове на жителите на Лхаса. Но щастието никога не напуска Джално, който хвърля непрекъснато шестици, докато противникът му хвърля само единици. И в това няма нищо странно, защото заровете на Джално имат само шестици, а тези на противника му — само единици. Като разбере, че пръстът на съдбата сочи така очевидно против него, Царят на годините изпада в ужас и побягва, възседнал бял кон, с бяло куче, бяла птица, сол и т.н., осигурени му от властите. Лицето му все още е боядисано наполовина бяло, наполовина черно и все още носи кожената си дреха. Цялото население го преследва, свири, крещи и изстрелва халосни залпове подире му. Пропъден от града, той бива задържан седем дни в голямата зала на ужасите в Самийския манастир, заобиколен от чудовищни и ужасни образи на дяволи и кожи от големи змии и диви зверове. Оттам той отива в планините Четанг, където трябва да прекара като отшелник няколко месеца или година в тясна бърлога. Ако умре, преди да изтече това време, хората го смятат за благоприятен знак на съдбата, но оживее ли, може да се върне в Лхаса и отново да играе ролята на изкупителна жертва на следващата година.