Златната клонка

3. Периодично пропъждане на злини в материални носители

Както непосредственото пропъждане на невидимите демони, опосредстваното пропъждане на злините е изкупителна жертва или друг материален носител се превръща от инцидентно в периодично, и то по същата причина. Така например всяка година, обикновено през март, хората от Лети, Моа и Лакор, острови от Индийския архипелаг, отпращат всичките си болести в морето. Те правят дълга около шест стъпки лодка, снабдяват я с платна, гребла и всичко необходимо и всяко семейство слага в нея по малко ориз, плодове, кокошка, две яйца, насекоми, които опустошават нивите и т.н. После я пускат да отплава в морето с думите: „Вземи оттук със себе си всички видове болести, отведи ги на други острови, на други земи, разпредели ги по места, които се намират на изток, там, където изгрява слънцето.“ Биаджите от Борнео изпращат всяка година в морето малка лодка, натоварена с греховете и бедите на хората. Екипажът на кораба, натъкнал се на злокобната лодка в морето, ще страда от всички скърби, с които е натоварена тя. Подобен обичай се опазва всяка година от дусуните в областта Туаран в Британско Северно Борнео. Това е най-важният обред за годината. Неговата цел е да донесе късмет на селото през следващата година, като прокуди най-тържествено всички зли духове, които може да са се насъбрали в или около къщите през изминалите дванадесет месеца. Задачата да прогонят демоните се пада преди всичко на жените. Облечени в най-хубавите си дрехи, те правят шествие през селото. Една от тях носи в кошница на гърба си малко прасе сукалче, а всички останали държат вейки, с които удрят прасенцето, когато го изисква моментът, защото неговото квичене привлича блуждаещите духове. Във всяка къща жените играят и пеят, дрънкат с бронзови кастанети или чинели и звънят с малки бронзови звънчета, които държат с двете си ръце. Изпълнението се повтаря във всяка къща, а сетне шествието се отправя към реката и всички зли духове, които заклинателките са прогонили от къщите, ги следват до брега й. Там има приготвен и завързан за брега сал. На него са сложени храна, платове, готварски съдове и саби, а на една страна са струпани фигури на мъже, жени, животни и птици, направени от листата на сагова палма. Злите духове се качват на сала и когато всички са на неговия борд, го отблъсват и пускат да се носи надолу по течението, отнасяйки със себе си и демоните. Ако салът заседне близо до селото, го отблъсват с най-голяма бързина, да не би невидимите му пътници да се възползуват от възможността да слязат отново на брега и да се върнат в селото. С това най-сетне се слага край и на страданията на прасенцето, чието квичене е послужило да подмамят демоните от убежищата им — убиват го и захвърлят трупчето му.