Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Всяка година през третия месец много от коренните племена в Китай имат голям празник. Той е израз на всеобщата радост на хората, които вярват, че всички злини от изминалите дванадесет месеца са били напълно унищожени. Унищожаването, според тях, се извършва по следния начин. Заравят в земята голямо глинено гърне, пълно с барут, камъни и парчета желязо. След това посипват ивица барут, свързана със закопания съд, драсват й клечка кибрит и взривяват гърнето и съдържанието му. Камъните и парчетата желязо представят злините и нещастията от миналата година, а тяхното разпръскване от взрива отстранявало самите злини и нещастия. Празникът е придружен с много веселие и пиянство.
В Стария Калабар, на Гвинейския бряг, дяволите и призраците биват или поне били публично гонени на всеки две години. Пропъжданите от техните убежища духове, са душите на всички хора, умрели през времето, изминало след последното прочистване на града. Около три седмици или месец преди събитието, което според едно описание става през месец ноември, пред всяка къща слагат груби чучела, представящи хора и животни — крокодили, леопарди, слонове, биволи и птици, изплетени от клонки или направени от дърво. Те са накичени с ивици плат и натруфени с евтини украшения. Към три часа сутринта в деня, определен за обреда; цялото население излиза на улиците и се залавя с оглушителен шум и в състояние на голяма възбуда да натика всички притаили се дяволи и призраци в чучелата, та заедно с тях да ги пропъди от жилищата на хората. За целта по улиците бродят групи хора, удрят по вратите, стрелят с пушки, бият тъпани, надуват рогове, дрънкат звънци, тракат тенджери и тигани, викат и крещят колкото сила имат и с две думи казано, вдигат колкото им е по силите шум. Тупурдията продължава до приближаването на зората, когато постепенно стихва и при изгрев слънце напълно спира. До това време къщите са внимателно пометени и се предполага, че всички духове са се свили подплашени в чучелата и тяхната развяваща се украса. Боклукът, изметен от къщите, и пепелта от вчерашните огньове също се натъпкват в плетените фигури. Тогава хората грабват бързо натоварените с демони чучела и развълнуваното шествие ги отнася до брега на реката и ги хвърля във водата при трясъка на барабанен бой. Отливът ги отнася навътре в морето и по този начин градът бива почистен напълно от призраци и дяволи за следващите две години.
Подобни ежегодни пропъждания на въплътени злини са неизвестни и в Европа. Вечерта на първия ден на Великден циганите от Южна Европа изваждат приличен на кутия за шапки дървен съд и го наместват като люлка върху две кръстосани парчета дърво. В него слагат лечебни и други билки, заедно с изсушена змия или гущер, който всеки от присъствуващите трябва да е докоснал с пръсти. След това омотават съда в бяла и червена вълна, най-старият мъж го разнася от палатка на палатка и най-сетне го хвърля в течаща вода, но преди това всеки от катуна трябва да плюе в него по веднъж, а знахарката да произнесе някакви заклинания. Те смятат, че като изпълнят този обред, пропъждат всички болести, които инак биха ги сполетели през годината, а ако някой намери съда и го отвори от любопитство, той и близките му ще бъдат нападнати от всички болести, от които катунът се е отървал.
Случва се изкупителната жертва, с помощта на която се пропъждат публично всички натрупали се през годината злини, да е животно. Асамската народност гаро например има освен жертвоприношенията при отделните случаи на болест, определени обреди, изпълнявани веднъж в годината от цялата община или село и предназначени да предпазят членовете й от опасности в гората, от болести и беди през предстоящите дванадесет месеца. Най-главният от тях е обредът Асонгтата. Близо до окрайнините на всяко голямо село могат да се видят известен брой забити в земята камъни, привидно без някакъв ред или метод. Те са известни като „асонг“ и на тях се прави жертвоприношението, изисквано от Асонгтата. Принасят в жертва козел, а един месец по-късно трябва да се принесе в жертва и маймуна лангур (Entellus) или плъх. Избраното животно е вързано с въже около шията и двама мъже, по един от всяка страна, го развеждат от къща на къща из селото. Въвеждат го подред във всяка от тях, а през това време събраните селяни удрят отвън по стените, за да подплашат и пропъдят всевъзможните духове, конто може да са се настанили там. След като обикалят по този начин цялото село, отвеждат маймуната или плъха при неговите окрайнини, където го изкормват с един удар на дао, а след това го разпъват на забити в земята бамбукови пръчки. Около разпънатото животно набиват други пръчки с изострени върхове — нещо като chevaux de frise.83 Те напомнят за времето, когато такива отбранителни съоръжения са заобикаляли селата от всички страни, за да ги пазят от врагове, а сега са символи на отбрана срещу болестите и опасностите за живота, които крият дивите животни в гората. Ловът на необходимия за целта лангур започва няколко дни преди обреда, но ако се окаже невъзможно да го хванат, той може да бъде заменен от кафява маймуна. В този случай разпнатата маймуна или плъх са публичната изкупителна жертва, която със страданията и смъртта си освобождава хората от всички болести и беди през предстоящата година.
83
Фр. — отбранителни съоръжения, подобни на днешните противотанкови ежове. — Бел. пр.