Златната клонка

Един път в годината хората от народността бхотия от Джахар, в Западните Хималаи, хващат куче, упояват го с алкохол и хашиш, изхранват го с пасти и като обиколят с него цялото село, го пускат на свобода. След това го преследват и пребиват с тояги и камъни и вярват, че така няма да ги сполетяват болести и беди през годината. В някои части на Бредълбан е имало обичай на Нова година да доведат до вратата куче, да му дадат парче хляб и да го подгонят оттам с думите: „Махай се, куче! Ако умре човек или загубим добитък в тази къща до края на тази година, нека падне на твоята глава.“ В Деня на изкуплението, който се падал на десетия ден от седмия месец, върховният жрец на евреите полагал двете си ръце върху главата на изкупителната жертва, изповядвал над нея всички престъпления на децата на Израил и прехвърлял по този начин греховете на хората върху животното и го пропъждал в пустинята.

Изкупителната жертва, върху която се струпват периодично греховете на хората, може да е човек. В Онича, на р. Нигер, принасяли всяка година в жертва по две човешки същества, за да отнесат те греховете на земята. Жертвите закупували със събрани чрез подписка средства. Всички, които в течение на изминалата година са извършили големи грехове като подпалвачество, кражба, брачна измяна, магьосничество и т.н., трябвало да дадат по 28 нгута (малко повече от две лири стерлинги). Със събраните по този начин пари отивали във вътрешността на страната и с тях закупували двама души, страдащи от някаква болест, „за да бъдат пренесени в жертва за всички отвратителни престъпления — един за земята и един за реката“. Наемали човек от съседен град да ги умъртви. На 28 февруари 1858 г. преподобният Дж. С. Тейлър станал свидетел на принасянето на такава жертва. Страдалката била жена на около деветнадесет или двадесет години. Повлекли я по земята, с лице надолу, от къщата на царя към реката, разстояние от около три и повече километра, а тълпите, които вървели след нея викали: „Зло! Зло!“ Намерението било „да се отнемат престъпленията от земята. Тялото беше влачено безжалостно, сякаш по този начин отнасяше тежестта на всичката тяхна злина“. Твърдят, че въпреки бдителността на британските власти, много племена от делтата на Нигер продължават да спазват всяка година подобни обичаи. Сред негрите йоруба в Западна Африка „човешката жертва, избрана за целта, може да е свободен човек или роб, човек от благородно и богато или бедно и обикновено потекло. След като бъде определена и белязана, се нарича Олуво. Жертвата бива винаги добре охранена и докато е задържана, й дават всичко каквото пожелае. Когато му дойде времето, развеждат Олуво наоколо из улиците на града на самодържеца, който ще го принесе в жертва за доброто на своята власт и народ и на всяко семейство или отделен човек под нея, та да отнесе със себе си греховете, вината, нещастието и смъртта на всички без изключение. За да скрият самоличността му, посипват главата му с пепел, рисуват лицето му с тебешир, а докато ходи из града, от къщите изтичват различни хора, които го докосват, за да прехвърлят върху него своя грях, вина, беда и смърт.“ Като приключат обиколките, го отвеждат в едно вътрешно светилище и там му отсичат главата. Последните му думи или предсмъртни стенания са сигнал за взрив от радост сред насъбраните отвън хора, които вярват, че жертвоприношението е било прието и божественият гняв — смирен.