Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
4. По въпроса за изкупителната жертва изобщо
Направеният дотук преглед на обичая публично да се пропъждат натрупаните злини на цяло село, град или страна навежда на някои общи заключения.
Преди всичко няма място за спор, че прякото и опосредстваното пропъждане на злото, както ги нарекох, са тъждествени по предназначение; с други думи, това, дали злините се схващат като незрими или въплътени в материален образ, е само вторично обстоятелство по отношение главната цел на ритуала, а тя е чисто и просто да се постигне пълно прочистване на всички беди, които са се натрупали около хората. Ако е необходима връзка между двата вида прогонване, ще я установим в обичая да се изпращат злините на носилка или на лодка. Защото тук злините са, от една страна, незрими и неосезаеми, а от друга, има зрим и осезаем носител, който да ги отстрани. А изкупителната жертва не е нищо друго освен носител.
На второ място, когато към всеобщото прочистване на злото се прибягва периодично, интервалът между двата обреда е обикновено една година и времето от годината, когато се извършват те, обикновено съвпада с някоя добре изразена промяна в сезоните, като например началото или края на зимата в арктическите и умерени зони и започването или края на дъждовния сезон в тропиците. Първобитният човек обикновено отдава повишената смъртност, която подобни климатични промени носят, особено сред недохранените, зле облечени и недостатъчно подслонени диваци, на дейността на демони, които трябва да бъдат пропъдени. Затова в тропическите райони на о. Нова Британия и Перу дяволите се пропъждат или са били пропъждани в началото на дъждовния сезон; докато на голите брегове на Бафинова земя са ги подгонвали в началото на свирепата арктическа зима. Когато едно племе се залови със стопанска дейност, времето за всеобщо пропъждане на дяволите естествено съвпада с един от големите периоди на земеделската година, като засяването или прибирането на реколтата: но тъй като тези периоди естествено съвпадат със сезонни промени, от това не следва, че преходът от ловния или скотовъдния начин на живот към земеделския е свързан с някаква промяна във времето за празнуване на този годишен ритуал. Както видяхме, някои земеделски народности от Индия и Хиндукуш прочистват демоните при събирането на реколтата, други — по сеитбено време. Но независимо от това в кой годишен сезон става всеобщото пропъждане на демоните, то обикновено съвпада с новата година. Защото, преди да навлязат в новата година, хората искат да се освободят от бедите, които са ги мъчили през изтеклото време; затова става така, че в много общности началото на новата година се празнува с тържествено и публично пропъждане на злите духове.
На трето място трябва да се отбележи, че това публично и периодично пропъждане на дяволи най-често се предшествува или е последвано от период на всеобща разпуснатост, през който обикновените обществени задръжки биват отхвърлени и всички простъпки, с изключение на най-тежките, остават ненаказани. В Гвинея и в Тонкин периодът на разпуснатост предшества публичното пропъждане на демоните, а отстраняването на обикновената власт в Лхаса преди пропъждането на изкупителната жертва е може би остатък от сходен период на всеобща разпуснатост. У индийските хо периодът на разпуснатост следва пропъждането на дявола, докато при ирокезите трудно проличава дали той го предшествува, или го следва. Във всеки случай необикновено смекчаване на възприетите правила за поведение при такива случаи несъмнено се обяснява с всеобщото разчистване на злините, което го предшества или следва. От една страна, когато всеобщото разчистване на злото и опрощението на всички грехове вече непосредствено предстои, хората добиват смелост да дадат воля на страстите си, вярвайки, че предстоящият обред ще уреди сметката, която така бързо нараства. От друга страна, когато обредът е току-що извършен, съзнанието на хората е освободено от подтискащото чувство, което обикновено им тежи от една претрупана от дяволи атмосфера и при първия порив на радост те прескачат границите, които обичаите и моралът обикновено налагат. Когато обредът става по време на прибирането на реколтата, приповдигнатото настроение, което тя предизвиква, се стимулира допълнително от състоянието на физическо добруване, дошло от богатите запаси храна.