Златната клонка

Този странен ритуал, който продължава да се изпълнява всяка година в откъснатата от света столица на будизма — азиатския Рим, — е интересен, защото показва в ясно очертано и вече почти установено религиозно разслояване поредица от свещени спасители, самите спасени от различни техни представители — изкупителни жертви на богове, които, запазвайки привилегиите си, са се освободили от страданията и наказанията, произтичащи от тяхната божественост. В лицето на Джално можем без особено усилие да различим приемник на онези временни царе, онези смъртни богове, които с цената на своя живот купуват краткотрайна власт и слава. Той положително е временният заместник на Великия Лама; почти сигурно е, или поне някога е бил задължен да играе ролята на изкупителна жертва за хората, ако се съди от предложението му да си размени мястото с истинската изкупителна жертва, Царя на годините, ако зарът отсъди против него. Вярно е, че условията, при които сега поема риска, са свели предложението до една условна формалност. Но такива формалности не са гъби, които никнат от само себе си за една нощ. Ако сега това са празни формалности, кухи, лишени от съдържание черупки, можем да сме сигурни, че някога те са имали живот и значение; ако в наши дни те са задънена улица, която не води никъде, можем да сме сигурни, че в отминалите дни те са били пътеки, които са отвеждали някъде, макар и към смъртта. Много неща говорят в полза на догадката, че целта, към която се е устремявала едновремешната тибетска изкупителна жертва след краткия си волен период на пазара, е била смъртта. За това свидетелствува и аналогията: халосните патрони, изстрелвани след него, декларацията, че ритуалът често завършва фатално, вярата, че смъртта му е щастливо предзнаменование — всичко говори в нейна полза. В такъв случай няма защо да се чудим, че след като плаща толкова скъпо, за да играе ролята на заместник-божество в продължение на няколко седмици, Джално е предпочел, когато му изтече времето, да умре негов заместник, а не той. Затова болезнената, но задължителна чест била прехвърлена на някакъв бедняк, на отхвърлен от обществото човек, злощастник, срещу когото се е обърнал светът и който с готовност се е съгласявал да се откаже след няколко дни от живота, стига междувременно да си поживее хубаво. Та забележете, че докато времето, определено на първоначалния заместник-Джално се мерело със седмици, времето дадено на заместника на заместника било сведено до дни, според един източник до десет дни, а според друг — до седем. Несъмнено са смятали, че това е достатъчно дълго въже за толкова черна или така болна овца; толкова малко песъчинки, които се плъзгат така бързо в пясъчния часовник, били достатъчни за човека, пропилял много ценни години. Така че в лицето на преоблечения и маскиран смешник, който броди с боядисано лице из пазара на Лхаса и измита нещастието с опашката от черен як, можем да разпознаем с чиста съвест заместника на заместника, пълномощника на пълномощника, делегата на чийто гръб е струпан тежкият товар от рамене по-благородни. Но указанията, ако сме ги следвали правилно, не спират с Джално, защото те водят директно към папата от Лхаса, към Великия Лама, чийто временен заместник е той. Аналогията с много обичаи в много страни води до заключението, че ако този човек-божество се принизява дотам да отстъпи за известно време призрачната си власт на заместник, той е воден или най-малкото е бил воден от едно единствено съображение — че заместникът му ще умре вместо него. Така през неосветения от светлината на историята мрак на вековете се очертава смътно трагичната и печална фигура на будисткия папа, божият наместник на земята на Азия, човекът-бог, който носел скърбите на своя народ, добрият пастир, който жертвал живота си за овцете.