Златната клонка

В Сиам имало обичай един ден от годината да определят грохнала от разврат жена и да я разнасят на носилка из улиците при акомпанимента на барабани и обои. Тълпата я оскърбявала и замервала с нечистотии. След като обиколели целия град, я хвърляли върху купище или трънлив храст извън стените на града и й забранявали повече да влиза в него. Смятали, че жената привлича върху себе си всички зловредни влияния от въздуха и злите духове. Батаките от о. Суматра колели червен кон или бивол като публично изкупление, за да прочистят земята и да спечелят благоволението на боговете. Твърди се, че по-рано на същия кол привързвали човек и бивол и когато убиели животното, пропъждали човека и никой не можел да го приюти, да разговаря с него или да му дава храна. Несъмнено те са смятали, че той отнася със себе си греховете и бедите на хората.

Има случаи, когато изкупителната жертва е свещено животно. Също както индусите, жителите на Малабар почитат кравата и да се заколи крава и да се яде месото й „смятат за престъпление, равностойно на непредумишлено или дори на предумишлено убийство“. Въпреки това „брахманите прехвърлят греховете на хората върху една или повече крави и след това ги отвеждат заедно с греховете, с които са натоварени на определено място“. Когато древните египтяни принасяли в жертва бик, те призовавали да се струпат върху главата му всички беди, които иначе биха могли да се струпат върху тях и египетската земя, а после продавали бичата глава на гърците или я хвърляли в реката. Разбира се, не можем да кажем, че в известните на нас времена египтяните са обожавали бика изобщо, защото по всичко личи, че са го колели и изяждали. Но доста обстоятелства насочват към заключението, че първоначално те са приемали за светен добитъка изобщо — бил той бик или крава. Защото смятали всички крави за свещени и никога не ги принасяли в жертва и не само тях, но и биковете не можели да се принасят в жертва, освен ако нямали някои природни белези; жрец преглеждал всеки бик — преди да го принесат в жертва; ако животното имало съответните белези, слагал печата си върху него в знак, че може да бъде принесено в жертва; а който принесел в жертва неподпечатан бик, го убивали. Освен това култът към черните бикове Апис и Мневис и особено към първия, играел важна роля в египетската религия: всички бикове, които умирали от естествена смърт, били внимателно погребвани в предградията на градовете, а след това събирали костите им от всички области на Египет и ги погребвали на определено място; когато принасяли бик в жертва при големия ритуал на Изида, всички поклонници се удряли по гърдите и скърбели. В такъв случай ние може би имаме, общо взето, право да заключим, че за египтяните първоначално биковете, а кравите винаги са били свещени и че заколеният бик, върху чиято глава се струпвали всички нещастия на хората, е бил някога свещено изкупително животно. Няма нищо невероятно в предположението, че агнето, което колели мадите в Централна Африка всяка година, е свещена изкупителна жертва, а същото предположение може да обясни защо зуните принасяли в жертва пуяк.