Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
На четвърто място трябва специално да се отбележи използуването на свят мъж или животно като изкупителна жертва; нещо повече, тук ние се интересуваме от обичая да се пропъждат злини само дотолкова, доколкото се смята, че тези злини се пренасят върху бог, който след това бива умъртвен. Можем да подозираме, че обичаят да се използува свят мъж или животно като изкупителна жертва за обществото е по-широко разпространен, отколкото личи от приведените примери. Защото, както вече беше посочено, обичаят да се умъртвява бог датира от толкова ранен период на човешката история, че в по-късни времена, дори когато той продължава да се практикува, може неправилно да се изтълкува. Свещеният характер на животното или на човека се забравя и той или то започва да се смята за най-обикновена жертва. Това най-вече се отнася за случая, когато се умъртвява свят човек. Защото когато един народ се цивилизова, той се отказва напълно от човешките жертвоприношения или най-малкото подбира за жертви само злощастници, които, така или иначе, ще бъдат умъртвени. Така че понякога умъртвяването на божеството може да се обърка с екзекуцията на престъпник.
Ако се запитаме защо точно умиращият бог трябва да бъде избран да поеме върху себе си и да отнесе греховете и скърбите на хората, можем да предположим, че това е съчетаване на два обичая, които преди са били различни и независими. От една страна, видяхме, че е имало обичай да се умъртвява антропоморфният или зооморфният бог, за да се спаси свещеният живот от упадък вследствие товара на годините. От друга страна, видяхме също, че е имало обичай да се пропъждат веднъж в годината всички злини и грехове. И ако на хората им е хрумнало да съчетаят тези два обичая, резултатът би бил да използуват за изкупителна жертва умиращия бог. Първоначално той не бил умъртвяван, за да отнесе със себе си греха, а за да се спаси свещеният живот от упадъка на възрастта. Но хората може да са сметнали, след като, така или иначе, го умъртвявали, да се възползуват от случая и да стоварят върху му тежестта на греховете си, за да ги отнесе със себе си в някакъв неизвестен отвъден свят.
Използуването на божеството за изкупителна жертва разчиства неяснотата, с която сякаш е свързан европейският народен обичай да се „изнася смъртта“. Има основания да смятаме, че в този ритуал така наречената Смърт е била първоначално духът на растителността, умъртвяван всяка година през пролетта, за да може да се върне към живот с енергията на младостта. Но както вече посочих има известни аспекти на ритуала, които не могат да се обяснят единствено с тази хипотеза. Такива са белезите на радост, с която се изнася, заравя или се изгаря чучелото на смъртта, а също страхът и отвращението, проявявани от носачите. Но тези черти стават отведнъж разбираеми, ако предположим, че Смъртта не е била само умиращият бог на растителността, но и публична изкупителна жертва за обществото, върху която са струпани всички злини, сполетели хората през изминалата година. В такъв случай радостта е естествена и подходяща и ако умиращият бог изглежда обект на страх и отвращение, те всъщност не се отнасят до него, а до греховете и нещастията, с които са го натоварили. Това се дължи единствено на факта, че е трудно да се направи разлика или поне да се маркира разликата между носителя и товара. Когато товарът е гибелен по своя характер, онзи, който го носи ще бъде отбягван и от него ще се страхуват също толкова, колкото и ако е тъждествен с тези опасни свойства, чийто носител е само в случая. Видяхме как индонезийските народности отбягват и се боят от натоварените с болести и грехове лодки. Освен това схващането, че при тези народни обичаи Смъртта е едновременно божество на растителността и изкупителна жертва, намира известно потвърждение в още едно обстоятелство — пропъждат я винаги през пролетта и то главно славянските народи. Защото славянската година започвала през пролетта и в такъв случай в един свой аспект обредът с изнасянето на Смъртта би бил пример за широко разпространения обичай, преди да навлязат в новата, хората да пропъждат насъбраните през старата година злини.
ГЛАВА LVIII
Хора — изкупителни жертви в класическата древност
1. Хора — изкупителни жертви в Древен Рим
Сега вече имаме основание да разгледаме въпроса за използуването на хора за изкупителни жертви в класическата древност. Всяка година на 14 март по улиците на Рим преминавала процесия — участниците биели с дълги бели тояги облечен в кожи човек и го прогонвали извън града. Наричали го Мамурий Ветурий, т.е. „стария Марс“ и тъй като церемонията се провеждала на деня преди първото пълнолуние, съгласно старата римска година (която започвала на първи март), облеченият в кожи човек трябва да е представял Марс от предишната година, когото прогонвали при настъпването на новата. Но първоначално Марс не бил бог на войната, а на растителността. Защото римският земеделец се молел на Марс за благополучието на посевите и лозята си, на плодните дръвчета и горите; колегията на Арвалските братя, чиято работа била да принасят жертви за растежа на посевите, се обръщала в молитвите си почти изключително към Марс; освен това, както стана ясно, през октомври принасяли в жертва на Марс кон, за да осигури богата реколта. Нещо повече, селяните принасяли на Марс под титлата „Горския Марс“ (Mars Silvanus) жертви за благополучието на своя добитък. Вече видяхме, че било нещо обикновено добитъкът да се смята под специалното покровителство на горските богове. Освен това посвещаването на пролетния месец март на Марс сякаш го определя за божество на покарващата растителност. Следователно римският обичай с прогонването на стария Марс напролет в началото на новата година, е тъждествен със славянския обичай да „изнасят Смъртта“, разбира се, ако се приеме за правилно предложено от нас обяснение на този обичай. Сходството на римските и славянските обичаи е вече отбелязано от учените, които обаче сякаш възприемат Мамурий Ветурий и съответствуващите му образи в славянските обреди по-скоро за представители на старата година, отколкото на старото божество на растителността. Възможно е в по-късни години хората, които изпълнявали подобни обреди да са ги тълкували по такъв начин. Но олицетворяването на период от време е прекалено абстрактна идея, за да е изначална. А сякаш в римските, също както и в славянските обреди с представителя на божеството се отнасят не само като към божество на растителността, но и като към изкупителна жертва. За това говори фактът, че го прогонват, защото няма причини да прогонват божеството на растителността в това му качество. Друг е въпросът, ако то е и изкупителна жертва, защото тогава става необходимо да го прокудят извън границите на града, за да може да отнесе печалния си товар на други земи. И наистина, както изглежда, Мамурий Метурий е бил прогонван в земите на осканите85, врагове на Рим.
85
Галско племе. — Бел. пр.