Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че жената на царя заразказвала:
Приказка за момчето и крадците
Веднъж седмина крадци излезли да крадат. Минали край градина, а в нея — зрели орехи. Видели някакво момче да спи под сянката край оградата. Събудили го и му рекли:
— Момче, искаш ли да влезем заедно в тази градина, ти ще се качиш на едно дърво, ще ядеш там орехи, докато се наситиш, а и на нас ще хвърляш по някой друг орех!
Съгласило се момчето, влязло с тях в градината. Помогнали му да се качи на едно дърво и му рекли:
— Момче, седни там и разтърсвай силно всеки клон, за да изпада всичко, което е по него, а ние ще събираме. Когато на дървото не остане нищо, ще слезеш и ще вземеш от събраното частта, която ти се полага!
Качило се момчето на дървото, затръскало всеки клон поотделно, докато изпопадат орехите от него, а крадците ги събирали. Не щеш ли, довтасал стопанинът на градината и викнал:
— Кои сте вие и какво правите край това дърво?
— Ние нищо не сме вземали от дървото! — викнали крадците. — Минавахме от тук, видяхме момчето горе, помислихме, че то е стопанинът, и го помолихме да ни даде някой орех, а то поразтърси някой и друг клон да изпопадат орехите от него, та така си събрахме!
— А ти, бе, какво ще кажеш? — обърнал се стопанинът към момчето.
— Те лъжат! — отговорило то. — Дойдохме заедно тук, те ме накараха да се покача на това дърво и да тръскам клоните му, за да изпопадат от тях орехите! Аз само се подчиних!
— А успя ли да хапнеш някой орех? — запитал стопанинът.
— Нищо не съм ял! — отговорил то.
— Разбра ли колко си глупав и тъп! — възкликнал стопанинът. — Тръгнал си да вършиш работата на другите само за тяхна полза! — после се обърнал към крадците: — С вас аз работа нямам, вървете си по пътя! — после хванал момчето и го напердашил…
— Така и твоите везири и народът на царството ти искат да те погубят! — завършила царската съпруга.
— Право говориш! — казал Уарадхан. — Аз вече няма да изляза при тях и да изоставя удоволствията си!
Останал с жена си в най-големи наслаждения до съмване. Дошли сановниците. Спрели весели пред царската врата, но тя не се отворила, царят не се появил пред тях и не им разрешил да влязат при него. Отчаяли се и рекли на Шаммас:
— Везире с богатство необятно и мъдрост всеобхватна! Виж този момък — отново се отдава на грехове! Виж как нарушава обещанието си пред тебе! Молим те отново да влезеш при него, да видиш защо закъснява, какво го спира да излезе! Той е достоен за порицание!
Отишъл везирът Шаммас при царя и му рекъл:
— Мир на тебе, Уарадхане! Виждам те, че отново си изоставил великото дело, за което си предопределен. Стана онова, което станало с човека и камилата…
Приказка за човека и камилата
Един човек имал камила и искал да пие от млякото й. Радвало го, че тя имала хубаво мляко. А камилата била завързана с повода си винаги когато той я доял. Веднъж решил да я издои, но забравил да я завърже. Усетила камилата, че не е завързана, дръпнала се и избягала в пустинята! Така той изгубил и камилата, и млякото й! Вредата от свободата на камилата била по-голяма от печалбата!…
— Ето, царю — продължил Шаммас, — това представлява твоето благочестие за поданиците ти! Човек има нужда от храна, но това не значи той постоянно да стои пред вратата на кухнята! Човек може да има слабост и към жените, но не бива да прекалява със седенето при тях! Човек се нуждае от храна само толкова, колкото да премахне болката от глада, а от пиене — само да премахне жаждата! Мъдрият цар трябва да използва само два часа от двайсет и четирите часа на денонощието, за да стои при жените си и да задоволява там желанията на тялото си, а останалото време да използва в интерес на поданиците си! По-дългото стоене при тях е вредно за духа и за тялото! От тях не бива да се приемат нито съвети, нито дела! Много мъже са загинали заради жените си! Имало един, който загинал само защото изпълнявал всичко, което му повелявала съпругата му.
— А как е станало това? — запитал царят.
И Шаммас заразказвал:
Приказка за мъжа и жената
Разправят, че някакъв мъж си имал жена. Обичал я той и я уважавал, вслушвал се в думите й, правел, каквото тя му кажела. Имал си и градина — бил я създал със собствен труд, всеки ден ходел да я окопава и напоява. Един ден жена му запитала: