Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Слугата взел храната, отнесъл я на царя и когато Уарадхан се нахранил и се отпуснал, робът му рекъл:
— Господарю, везирът Шаммас чака при вратата и иска разрешение да влезе при тебе и да сподели с тебе някои неща, които те засягали!
Стреснал се царят, смутил се и наредил на слугата да въведхе везира при него…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че слугата поканил Шаммас да влезе. Везирът целунал ръка на царя, а той му рекъл:
— Какво толкова се е случило, Шаммас, че искаш да влезеш при мене?
— От дълго време не съм виждал лицето на моя цар и господар! — отговорил Шаммас. — Дойдох, царю, да поговорим, за да бъде благоденствието ни пълно!
— Кажи, какво ти е хрумнало?
— Ти знаеш, царю, че всевишният Аллах от ранна възраст те е дарил със знания и мъдрост като никой друг цар преди тебе! Аллах допълни този дар, като те сложи цар! Ти трябва да бъдеш пазител на неговата воля! Но ето, аз виждам как за броени дни ти забрави баща си и заветите му, изостави обета си пред него, отклони се от напътствията му и справедливостта му!
— Как така? — възкликнал царят. — Какво толкова съм направил?
— Ами ето — продължил везирът, — ти изостави воденето на делата в царството си и на поданиците си и правиш само това, което ти се нрави. Казано е: „Царят е задължен непрекъснато да става по-добър и да пази вярата на поданиците си в себе си!“ Царю, ти не бива да допущаш малките преходни наслаждения да те заведат в пропастта на гибелта, за да не се случи с тебе онова, което се случило на рибаря!
— А какво се е случило на рибаря? — запитал царят.
И везирът Шаммас заразказвал:
Приказка за рибаря
Един рибар отишъл към реката да улови риба. Огледал този вир, онзи вир и забелязал една голяма риба.
— Няма смисъл да си губя времето! — казал рибарят. — Ще следвам тази риба, ще видя къде отива, ще я хвана и тя ще ме направи богат за няколко дни!
Съблякъл се той и заплувал след рибата. Течението на реката го подхванало, той успял да я стигне и да я сграбчи с две ръце. Обърнал се и видял, че е далече от брега. Като разбрал, че течението го е отвлякло, той не само че не пуснал рибата, за да се измъкне, ами я сграбчил още по-силно и се оставил течението да го влече. Така плувал, що плувал, докато водата го довела до въртоп, от който никой не можел да се спаси. Тогава рибарят завикал с всичка сила:
— Помощ!… Потъвам!…
Събрали се хората, които били около реката, и завикали:
— Какво е станало?
— Оставих ясния път, по който можех да се спася, и срещнах гибелта си за празна работа! — отвърнал той.
— Ей, ти! — завикали хората. — Как си могъл да изпуснеш пътя на спасението и да се намъкнеш в тази гибел? Какво ти пречеше да пуснеш това, което държиш в ръка, за да спасиш живота си и да се отървеш от неминуема смърт? Сега вече никой не може да те спаси!
Човекът пуснал улова от ръцете си, но пак се удавил.
— Дадох ти, царю, този пример — продължил Шаммас, — за да отделиш нищожните дела, в които намираш удоволствие, от задълженията към поданиците си и никой да не види, че си сбъркал!
— И какво ще ме посъветваш? — запитал царят.
— Ако утре се почувстваш добре, разреши на хората да влязат при тебе, изслушай ги и те ще бъдат доволни!
— Шаммас, ти говориш мъдро. Утре, ако е пожелал Аллах, ще сторя това, което ме съветваш! — съгласил се царят.
Но после една от най-любимите му жени влязла при него и го видяла замислен върху думите на първия везир.
— Виждам, царю, че душата ти е разтревожена! Оплакваш ли се от нещо? — запитала тя.
— Не, но наслажденията ме откъснаха от делата ми! — отговорил той. — Ако продължа още малко така, и ще изпусна царството от ръцете си!
— Виждам, че твоите везири те лъжат, царю! — рекла тя. — Те ти желаят злото, тревожат те, за да не получаваш от царстването си нито наслаждения, нито благоденствие, нито покой! Те искат да ти създадат допълнителни трудности, като защитаваш тях, искат цял живот да си уморен, да се претрепваш от работа заради тях, да стане с тебе онова, което станало между момчето и крадците!…
— А какво е станало с тях? — запитал царят…