Златната клонка

2. Инцидентно прогонване на злини в материални обекти

Предметът, който отнася демона надалеч, може да е от най-различен вид. Много често това е малко корабче или лодка. В южния район на о. Серам например, когато селото е засегнато от някаква болест, приготвят малко корабче и го напълват с ориз, тютюн, яйца и т.н., донесени от всички хора. На корабчето разпъват мъничко платно. Когато всичко е готово, един човек се провиква много високо: „Хей, всички вие болести, шарки, заушки и т.н., които стоите толкова време при нас и така жестоко ни изтощихте, сега престанете да ни преследвате, приготвили сме за вас този кораб и сме ви снабдили с достатъчно провизии за из път. Няма да чувствувате недостиг на храна и бетелови листа, на кокосови орехи и тютюн. Тръгвайте, веднага отплавайте от нас и повече не се връщайте, а вървете в някоя далечна страна. Нека теченията и ветровете ви отнесат бързо, та като ви отведат в тази страна, ние да живеем здрави и бодри и повече да не ви виждаме тук.“ Сетне десет или дванадесет души отнасят корабчето на брега и го пускат да се носи по крайбрежния бриз, изпълнени с увереност, че вече са се освободили от болестите завинаги или поне до следващия път. Ако заразата ги нападне отново, те са сигурни, че това не е същата болест, а нещо различно и след време се освобождават от нея по описания начин. Когато съдът с демони се отдалечи от погледа, носачите се връщат в селото и се провикват: „Вече ги няма болестите, те са пропъдени, изчезнали са и са отплавали.“ При това всички излизат от къщите и много радостно предават един на други вестта, удрят по гонгове и звънят със звънци.

И по другите индонезийски острови често прибягват до подобни ритуали. Така на Тимор-лаут пускат по вятъра с отлива малка проа82, съдържаща статуйка на човек и снабдена с провизии за дълъг път. Като я пускат на вода, хората викат: „О, болест, върви си оттук! Отивай си! Какво правиш в тази бедна страна?“ Три дни след обреда колят прасе и част от месото му предлагат на Дудилаа, духа, който живее в слънцето. Един от най-старите мъже произнася думите: „Уважаеми господине, умолявам те да излекуваш внуците, децата, жените и мъжете, та да можем да ядем свинско и ориз и да пием палмово вино. Аз ще си удържа на обещанието. Изяж си пая и направи така, че всички хора да са здрави.“ Ако корабчето заседне на някое населено място, болестта ще избухне там. Затова заседнало корабче предизвиква много тревога сред крайбрежното население и те незабавно го изгарят, защото демоните бягат от огъня. На о. Буру корабчето, което отнася демоните на болестта, е дълго около шест метра, съоръжено е с платна, гребла, котва и т.н. и е добре снабдено с провизии. Цял ден и цяла нощ хората бият гонгове и тъпани и тичат насам-натам, за да сплашат демоните. На сутринта десет яки млади мъже потупват хората с клони, които са били предварително потопени в пръстен съд с вода. Щом свършат, хукват към брега, слагат клоните на борда на корабчето, бързо спускат друга лодка и изтеглят съда с болестта в морето. Там го отвързват и един от тях се провиква: „Дяволе шарка, отивай си с добром! Върви на гости на друга земя! Приготвили сме ти храна за из път, повече нямаме какво да ти дадем.“ Като се върнат, всички се изкъпват заедно в морето. При този обред причината хората да се удрят с клоните, явно е освобождаването от демоните на болестта, които, предполага се, преминават в тях. Оттук и бързината, е която отнасят клоните на лодката, а нея изтеглят в морето. А когато във вътрешните райони на о. Серам върлува едра шарка или друга болест, жрецът чука по всички къщи с осветени клони, които след това хвърля в реката, за да ги отнесе тя в морето; точно по същия начин вотяките от Русия хвърлят в реката тоягите, които са използували да пропъдят дяволите от селото, за да може реката да отнесе злокобния товар. Поставянето на чучела, които представят болните, в лодките, за да примамят демоните след тях, е нещо съвсем обикновено. Например повечето езически племена по бреговете на о. Борнео се опитват да пропъдят заразните болести така: издялват грубо една или повече човешки фигури от сърцевината на сагова палма и ги слагат в малък сал или лодка или на малайско корабче с пълен такелаж, заедно с ориз и други храни. Лодката украсяват с цветовете на арекова палма и панделки, направени от листа. С отлива украсеният по този начин плавателен съд бива спуснат да отплава в морето и да отнесе както много се ще на хората и болестта със себе си.