По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Тогава защо не написа това?
Холцман изчака няколко секунди, после каза:
— Искам да ти дам възможност да оправиш нещата. Затова. Ти също беше там. Но трябва да имам думата ти, Джон.
Имаше още нещо. Трябваше да има. За Плъмър това бе въпрос на две професионални обиди. Първо, че беше победен от своя по-млад колега от Ен Би Си, представител на новото поколение, който смяташе, че журналистиката се изразява в това как изглеждаш пред камерата. Второ, че бе изигран от Ед Килти — използван… за да нарани невинен човек? Ако не друго, поне трябваше да разбере. Трябваше, иначе щеше да прекара много време пред огледалото.
Телевизионният коментатор взе миниатюрния касетофон на Холцман от ръката му и натисна бутона за запис.
— Аз съм Джон Плъмър, днес е събота, осем без десет сутринта, и се намираме срещу детската градина „Джайънт степс“. Двамата с Робърт Холцман се готвим да напуснем това място и да отидем другаде. Дадох думата си, че онова, което открием, ще остане абсолютна тайна помежду ни. Този запис доказва обещанието ми. Джон. Плъмър — завърши той, — от Ен Би Си. — Изключи апарата, после отново го включи. — Но ако Боб ме е излъгал, всички обещания отпадат.
— Така е честно — съгласи се Холцман, извади касетата и я прибра в джоба си. Клетвата нямаше никаква юридическа тежест. Дори да представляваше договор, Първата поправка на Конституцията сигурно щеше да го обезсили. Но това беше думата на един човек и двамата репортери знаеха, че на нея трябва да се държи, даже в съвременната епоха. На път към колата на Боб Плъмър каза на режисьора си:
— Ще се върнем след около час.
„Хищникът“ кръжеше на височина малко под 3 000 метра. За удобство офицерите от разузнаването в „СТОРМ ТРАК“ и „ПАЛМ БОУЛ“ бяха обозначили трите армейски корпуса като I, II и III. В момента наблюдаваха подразделението, наречено „Безсмъртните“, по името на личната гвардия на Ксеркс. Разгръщането беше обичайно. Полковите подразделения бяха разположени по класическия начин „две отпред, едно отзад“, в триъгълник, като последната част представляваше полковият резерв. Първите две формирования бяха разположени едно до друго. Фронтът им обаче беше изненадващо тесен — всяко от тях покриваше само трийсет линейни километра и между двете имаше едва петкилометрово разстояние.
Тренираха усилено. На всеки няколко километра имаше шперплатови мишени във формата на танкове. Когато се появяваха, те биваха подлагани на обстрел. „Хищникът“ не можеше да определи колко добра е артилерията, макар че до момента, в който покрай мишените преминеше първият ешелон бойни машини, повечето танкове биваха свалени. Машините бяха предимно руски — тежките бяха бойни танкове Т-72 и Т-80, създадени в огромните заводи в Челябинск, пехотните машини бяха БМП-та. Тактиката също бе съветска. Това ставаше очевидно от начина на придвижване на силите. Подразделенията се намираха под здрав контрол. Големите формирования напредваха с геометрична точност и се носеха в правилни линии като комбайни по канзаските житни полета.
— Господи, гледал съм го този филм — отбеляза старшината в кувейтската станция.
— Моля? — попита майор Сабах.
— Руснаците — е, Съветите често правеха такива филми, сър.
— Как можеш да сравняваш двете неща? — „Много добър въпрос“ — помисли си сержантът.
— Разликата не е голяма, майоре. — Той посочи долната половина на екрана. — Виждате ли тук? Ротният командир спазва всичко както трябва, разстоянието и интервалите са правилни. Чели ли сте материали по съветска тактика, майор Сабах?
— Само за приложението й в иракската армия — призна кувейтският офицер.
— Е, това е почти същото. Нанасяш силен бърз удар, колкото да проникнеш през линията на врага, без да му дадеш възможност да реагира. Държиш под контрол собствените си хора. За тях всичко е математика.
— А равнището им на подготовка?
— Не е ниско, сър.
— Елиът наблюдаваше Райън хей оттам — посочи Холцман.