По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Той е бил заедно с баща ми, когато са го убили — рече младежът. — Обещал е на тате, че ще се грижи за нас. И го прави. Плаща за образованието ни, той и приятелите му от ЦРУ.
— Имали са неприятности с някакви хулигани тук — прибави Холцман. — Дошъл един от Ленгли и…
— Не трябваше да го прави — възрази Лорънс. — Господин Клар… е, няма да ви кажа повече. Обаче да преебете такъв свестен човек…
— Лорънс!
Петнайсетина секунди Плъмър не каза нищо, после се обърна към жената зад щанда.
— Госпожо Зимър, благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Нищо от онова, което ми казахте, няма да излезе наяве. Обещавам ви. — Той се обърна към младежа. — Успех в учението, Лорънс. Благодаря ви, че ми разказахте. Няма да ви безпокоя повече.
Двамата репортери излязоха и тръгнаха към колата на Холцман.
„Защо трябва да ви вярвам? Вие сте репортери.“ Искрени думи на един младеж, но въпреки това дълбоко нараняващи. Защото бяха заслужени, каза си Плъмър.
— Какво друго? — попита той.
— Доколкото ми е известно, те дори не знаят обстоятелствата около смъртта на Бък Зимър, а само че е загинал при изпълнение на служебните си задължения. Очевидно когато е бил убит, Каръл е била бременна с най малкото им дете. Лиз Елиът се опита да подреди нещата така, та да излезе, че Райън лъже и че бебето е негово. Аз се подведох.
Продължителна въздишка.
— Да. Аз също.
— Е, какво мислиш да правиш, Джон?
Плъмър вдигна поглед.
— Искам да проверя някои неща.
— Момчето в МТИ се казва Питър. Учи компютри. Момичето учи в Шарлотсвил и мисля, че се казва Алиша. Не зная името на онова, което завършва гимназия, но мога да проверя. Всички данни се покриват с колумбийската акция. Райън ги събира за Коледа всяка година. Кати също. Не зная как ще се справят сега. Навярно доста добре — подсмихна се Холцман. — Той може да пази тайни.
— А човекът от ЦРУ, който…
— Познавам го. Няма да ти дам името му. Разбрал, че някакви хулигани безпокоят Каръл, и си поговорил с тях. В полицейските архиви има информация за това, чел съм я — отвърна Холцман. — Интересен тип. Той е човекът, който измъкна съпругата и дъщерята на Герасимов. Освен това пак той спаси Кога. Сериозен играч.
— Дай ми един ден. Само един ден — каза Плъмър.
— Няма проблем.
Обратният път до магистралата „Ричи“ премина в мълчание.
— Доктор Райън? — И двамата се обърнаха. Капитан Овертън подаваше глава през вратата.
— Какво има? — попита Кати.
— Госпожо, навън става нещо, което с ваше разрешение може би децата биха искали да видят. Ако искате, можете да дойдете всички.
След две минути спряха в гората близо до оградата и капитанът и един ефрейтор ги преведоха през гъсталака, докато не се приближиха на петнайсетина метра.
— Шт — каза ефрейторът на ПЯСЪЧНИК и доближи до очите й бинокъл.
„Страхотно!“ — помисли си Джак Младши.
— Няма ли да се уплаши от нас? — попита Сали.
— Не, тук никой не ходи на лов и са свикнали с автомобилите — обясни Овертън. — Тази кошута се казва Елвайра.
Беше родила само преди няколко минути. Сега се изправи и започна да облизва новороденото.
— Бамби! — отбеляза Кейти Райън, която беше специалист по филмите на Дисни. Минаха само няколко минути и малкото с клатушкане се изправи.
— Кейти? — обади се капитанът.
— Какво? — без да извръща очи, попита тя.
— Ти трябва да й измислиш име — каза Овертън. — Това е традиция тук. Женско име.
— Марлен — без колебание отвърна ПЯСЪЧНИК.
45.
ПОТВЪРЖДЕНИЕТО
Пътуването беше унило. Пейзажът също. Браун и Холбрук можеха да карат и по-бързо, но трябваше да изучават работните характеристики на звяра, който бяха възседнали, а това отнемаше време и те рядко вдигаха над осемдесет километра в час. С това си поведение спечелваха смъртната ненавист на останалите шофьори по I-90, за които неограничената скорост в източна Монтана беше върхът. Задмина ги и бюрократ — не можеше да не е бюрократ — в някаква гъзарска немска кола, която проблесна покрай камиона им като светкавица.
Не беше лесно. И двамата бяха като пребити. Толкова седмици да оправят камиона, да смесят експлозивите, да натоварят боеприпасите — направо ги бяха изцедили. Спеше им се страшно, а нищо друго не действа така приспивно като шофирането по междущатска западна магистрала. Първата им почивка беше в един мотел в Шеридан, точно преди да влязат в Уайоминг. След първия ден шофиране на тая дяволска машина бяха на косъм да оплескат цялата работа, особено на разклона между I-90 и I-94 в Билингс. Знаеха, че циментовозът не взема лесно завой от 90 градуса, но практиката надхвърли и най-зловещите им страхове. Сутринта се успаха здравата.