По заповед на президента

Откакто беше в Белия дом покрай президента, адмирал Джексън управляваше всичко, разработвано от офиса на Джей-Две, шефа на разузнаването на Пентагона, така че да може да прави ежедневната сводка за развоя на нещата по света. Отне му час само да прехвърли материалите.

— Как е, Роб? — запита Джак. Този път не бе от приятелски интерес — президентът искаше да знае състоянието на цялата планета. Веждите на Джексън се стрелнаха нагоре.

— Откъде да започвам?

— Избери си сам — отвърна президентът.

— Добре. Майк Дъбро с „Айзенхауер“ продължава да напредва към Китай; движат се с добро темпо. Времето е отлично, а океанът — спокоен; правят по двайсет и пет възела на час. Това измества разчетното им време на пристигане с няколко часа напред. В Тайванския проток ученията продължават, но и двете страни са се дръпнали към крайбрежията си. Изглежда, престрелката им е смъкнала малко адреналина. В този момент секретарят Адлер вече трябва да е там. Сега за Средния изток. Наблюдаваме армията на ОИР — те също провеждат учения. Шест тежковъоръжени дивизии, плюс допълнителни подразделения и тактическа авиация. Нашите хора на място са пуснали „хищници“ и наблюдават направо през ключалката.

— Кой ги е упълномощил?

— Аз — отвърна Джексън.

— Да нарушим въздушното пространство на друга страна?

— Спокойно, контролираме операцията. Нали искаше да знаеш какво са наумили и с какво разполагат.

— Да, така е.

— Добре, тогава ми нареждаш какво да правя и оставяш притесненията на мен, окей? „Хищникът“ е платформа тип „Стелт“. Тя се саморазрушава, ако излезе от контрол или ако на момчетата, дето я управляват, нещо не им хареса. Обаче ни доставя много важни и навременни сведения, които спътниците са безсилни да забележат. Някакви други въпроси, господин президент?