По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Беше се объркало нещо съвсем просто, Бадрейн го знаеше, макар че нямаше начин да разбере със сигурност, докато колегата му не се върнеше в Техеран от Лондон през Брюксел и Виена с помощта на няколко различни паспорта.
— Президентът и семейството му се намират в президентското убежище в Кемп Дейвид — завърши репортерът, — за да се възстановят от шока след това ужасно събитие, случило се точно на север от мирния Анаполис, щата Мериленд. Това е…
— Убежище ли? — попита Даряеи.
— На английски тази дума означава много неща, първото от които е „да избягаш“ — отвърна Бадрейн, най-вече защото беше сигурен, че това ще се хареса на работодателя му.
— Ако си мисли, че може да избяга от мен, сгрешил е — с мрачна ирония отбеляза аятолахът.
Бадрейн не реагира на последните думи, защото в първия момент не ги проумя, но после нещата се изясниха. Нямаше абсолютно никакъв риск, нали? Махмуд Хаджи разполагаше с начин да убие този човек, навярно когато си поиска, и всичко вече беше организирано. Наистина ли можеше да го направи? Но да, разбира се, та той вече го беше направил.
ИВИС направи живота на Противниковите сили тежък. Но не много. Полковник Хам и „Блек Хорс“ бяха спечелили тази битка, но онова, което само преди година щеше да е унищожение от космически мащаб — Форт Ъруин се намираше в Калифорния и известни езикови особености бяха неизбежни — сега се оказа почти Пирова победа. Войната се изразяваше единствено в събиране на информация. Урокът на Националния учебен център винаги беше такъв: „Открий врага. Не го оставяй той да те открие. Разузнаване. Разузнаване. Разузнаване.“ Системата ИВИС изстрелваше информацията до всеки толкова бързо, че войниците тръгваха в правилната посока още преди да получат заповедите си. Това едва не провали маневрата на Противниковите сили, която щеше да е достойна за най-добрите постижения на генерал Ервин Ромел. Докато наблюдаваше учението на големия екран в залата „Междузвездни войни“, Хам видя колко малко оставаше, за да стане това. Ако една от танковите роти на Сините сили се бе придвижила само пет минути по-бързо, той щеше да загуби и тази битка. А ако Добрите печелеха редовно, от НУЦ определено вече нямаше да има полза.
— Прекрасен ход, Хам — призна полковникът от каролинската гвардия, извади от джоба си пура и му я подаде. — Но утре ще ви съдерем от бой.
В друг случай би се усмихнал и би отговорил „Естествено“. Но тъпият кучи син просто наистина можеше да успее и това щеше доста да усложни живота на Хам. Сега на полковника от 11-и бронетанков полк щеше да му се наложи да измисли начин да измами ИВИС. Беше си мислил за това и на няколко пъти бяха обсъждали въпроса на по бира с оперативния офицер, но засега се бяха съгласили само, че е много трудно и че навярно ще имат нужда от фалшиви бойни машини… като онези, които някога бе използвал Ромел. А за това трябваше да намери пари. Той излезе навън, за да запали пурата си. Битката беше достойно спечелена. Хам завари там и гвардейският полковник.
— За гвардейци сте адски добри — трябваше да признае Хам. Никога досега не беше казвал подобно нещо за гвардейско подразделение. И рядко го бе казвал изобщо. С изключение на една грешка в разгръщането, планът на Сините сили беше чудесен.
— Благодаря за похвалата, полковник. ИВИС ви изненада неприятно, нали?
— Може да се каже така.
— Моите хора са влюбени в системата. Мнозина прекарват свободното си време пред симулаторите. По дяволите, изненадан съм, че успяхте да ни биете.
— Резервите ви бяха прекалено близо — отвърна Хам. — Мислехте си, че знаете какво да очаквате. Вместо това аз ви принудих да напуснете позициите си, за да посрещнете контраатаката ми. — Това не бе нещо ново. Старшият наблюдател вече го беше изяснил на командира на танковата бригада.
— Ще се опитам да го запомня. Гледа ли новините?
— Да, отвратително — замислено отвърна Хам.
— Малки дечица. Чудя се дали на хората от Службата за сигурност им дават медали?
— Предполагам, че имат нещо такова. Сещам се и за по-лоши неща, заради които да си дадеш живота. — И това беше всичко. Петимата агенти бяха загинали при изпълнение на служебните си задължения. Трябва да бяха допуснали някаква грешка, но понякога човек няма избор. Всички войници го знаеха.