Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че момъкът рекъл на издъхващия си баща:
— Ти знаеш, татко, че винаги ще бъда пазител на завещанието ти и изпълнител на повелята ти! За мен ти си най-благият баща! Ти ме напущаш и не мога да те върна от вечността…
Царят, обхванат от силна предсмъртна треска, рекъл:
— Синко, помни десетте качества, с които Аллах те е благословил за този и онзи свят: Ако се разгневиш — скрий гнева си; ако сгрешиш — преглътни; ако говориш — бъди искрен; ако обещаеш — изпълни; ако съдиш — бъди справедлив; ако си силен — съчувствай на слабия; уважавай войскарите си; прощавай на враговете си; направи добро на врага си и престани да му се обиждаш! Придържай се също и към другите седем качества, с които Аллах те е благословил за благото на народа в царството ти: когато делиш — нека е всекиму според заслугите; когато наказваш за право дело — не прекалявай; когато дадеш обет — придържай се към него; приемай съветите и не проявявай безполезен инат; задължавай поданиците си да спазват достойните закони и предписания; бъди милостив, но и справедлив, за да те уважава мало и голямо и да се боят от тебе престъпниците! — после той се обърнал към мъдреците и емирите: — Горко ви, ако нарушите повелите на новия цар — това ще бъде гибел за земята ви, разцепление сред племето ви! Тогава ще злорадстват над вас враговете ви! Стойте твърдо около него — така ще държите делата в ръцете си и ще подобрявате хала си! Ето го, той е вашият цар! Останете с мир!
Предсмъртната му треска се усилила, езикът му замръзнал. Той притиснал сина си към себе си, целунал го и благодарил на Аллаха. Така свършил земният му срок, оплакали го всичките му поданици, погребали го с почит, възхвала и прослава.
Върнали се всички заедно с царския син от погребението, облекли го в царски одежди, коронясали го с бащината корона, надянали царския печат на ръката му и го сложили да седне на царския трон.
Известно време момъкът следвал справедливо и добросъвестно пътя на своя баща. Но по едно време този свят го препънал и го отвлякъл в руслото на желанията. Той се отдал на тяхната сладост, заживял в най-голям разкош, забравил бащините заръки, изоставил царските дела и тръгнал по гибелен път. Особена негова слабост станали жените. Станало така, че щом зърнел някоя хубавица, начаса изпращал да му я вземат за жена. Събрал огромен брой жени, повече от Сулейман бен Дауд, царя на израелското племе. Уединявал се с няколко от тях и не излизал по цели месеци. Не виждал несправедливостите, от които се оплаквали поданиците му, не давал отговор и на онова, което му пишели. Когато видели как не се грижи за държавните работи и за поданиците си, сановниците проумели, че скоро беда ще настигне и тях. Разделили се, заупреквали се един друг и си рекли:
— Хайде да отидем при Шаммас, за да му разкажем какво става с царя! Нека той го посъветва — иначе бедата наближава! Земните сладости замаяха царя! — речено-сторено. Отишли при везира Шаммас и му казали: — Мъдрецо, нашият цар е объркан от удоволствията на този свят, желанията са го оплели в мрежите си! Той прие лъжата и върви към провала на цялото си царство! По негова вина всички ще стигнем гибел! Той не се грижи за властта, пренебрегва хала на всичките си поданици! Дойдохме да споделим пред теб истината, защото ти си по-съвършен от нас! Не бива да се допуща беда в тази земя, ти трябва да върнеш царя в правилния път! Говори му — може би той ще приеме думите ти и ще се върне по пътя на Аллаха!
Везирът отишъл до стража, до когото му било разрешено да стига, и му рекъл:
— Момко, позволи ми да вляза при царя, имам с него една работа и искам да му я разкажа!
— За бога, господарю! — отговорил стражът. — От месец той не разрешава на никой да влиза при него, дори на мене! През цялото време не съм зървал лицето му! Но ще ти покажа кой би могъл да поиска разрешение за тебе! Трябва да намериш еди-кой си слуга, който е винаги при него и му носи храна! Излезе ли да вземе храна, предай му молбата си и дано робът постигне това, което искаш!
Отишъл Шаммас при вратата на кухнята, поседял там и ето че слугата се появил, взел нещо и понечил да се върне обратно, но Шаммас му казал:
— Синко, искам да вляза при царя и да му кажа нещо, което го засяга! Моля ти се, щом се наобядва, кажи му за мене, поискай разрешение да вляза при него!