Съдбовният кораб [bg]

Звездите проблясваха студено сред черното небе над тях. В контраст, жълтите светлини на Джамаилия бяха топли и близки. Отраженията им се извиваха като змийски гърбове върху диплещата се в пристанището вода. В студената пролетна вечер звуците на веселие и музика от далечните празненства долитаха слабо. На отсрещната страна на пристанището Офелия се размърда в тъмнината. Тя беше старомоден жив кораб, груба стара рибарска лодка. Миг по-късно раздрънка голяма кутия със зарове към Вивачия.

— Играеш ли? — попита подканящо.

Вивачия откри, че се усмихва на матронската фигура. Не беше очаквала да намери компанията на друг жив кораб за толкова весела, особено такъв, който претендираше, че е изгубил драконовите си спомени. Офелия не само беше добра компания, но и истински източник на бингтаунски клюки.

Още по-важното за Вивачия бяха описателните ѝ разкази за всичко, което беше видяла и чула в Трехог. Пашкулните брегове бяха далече нагоре по реката, отвъд възможностите на кораб с дълбочина като нейната, но Офелия вещо си вреше носа насам-натам и беше ненаситен слушател. Не само беше успяла да узнае всеки факт, но и всеки слух относно напредъка на змиите. Новините, които беше споделила с Вивачия, бяха и добри, и лоши, но да знае съдбата на змиите си само по себе си беше някакво успокоение. Засега най-добре служеше на вида си в Джамаилия, но напрежението беше било трудно за издържане. Офелия беше разбрала жаждата ѝ за информация относно змиите. Откакто беше пристигнала в град Джамаилия, подробните ѝ разкази бяха донесли огромна утеха на Вивачия. И все пак тя поклати глава към кутията ѝ със зарове.

— Алтея изглеждаше уверена, че си мамила, когато е играла с теб — лековато отбеляза тя.

— О, е, това е Алтея. Добро момиче, но малко подозрително. Също така не притежава най-добрата преценка на света. Все пак избра онзи ренегат Трел, когато можеше да има моя Граг.

Вивачия се засмя меко.

— Не мисля, че твоят Граг някога е имал особени шансове. По-скоро подозирам, че „онзи ренегат Трел“ е бил избран за нея преди години от Ефрън Вестрит. — При оскърбеното изражение на Офелия тя добави учтиво: — Но не изглежда да е липсвала за дълго на Граг.

Офелия кимна доволно.

— Хората трябва да бъдат прагматични относно тези неща. Те не живеят чак толкова дълго, нали знаеш. Виж, неговата Еке е добро момиче, знае как да улови живота и да направи нещо с него. Напомня ми за първия ми капитан. „Не очаквай да стоя на брега и да ти раждам деца“, каза му го точно тук, на моя бак. „Моите деца ще бъдат родени на този кораб“ каза му. И знаеш ли какво ѝ отвърна Граг? „Да, скъпа.“ Кротък като агънце. Мисля, че той знае, че е най-добре да се захваща с това, ако иска да има семейство. Хората разполагат с ограничено време, нали знаеш.