Съдбовният кораб [bg]

Тя разшири предупредително очи и той се изправи.

— Само искаш да се изфукаш с роклята си — обвини я тежко.

— По-лошо. Искам да се изперча с елегантния си партньор пред всички тези благородни дами, преди да го отмъкна и да го завардя като мой в далечните Дъждовни земи.

Както винаги, екстравагантните ѝ комплименти извикаха руменина по страните му. Той я отведе безмълвно към дансинга. Музикантите засвириха, джамаилските каменни барабани отмерваха темпото, докато не се включиха и другите инструменти. Рейн пое ръката ѝ и постави другата си на кръста ѝ, по джамаилски. Тя беше обяснила на Уинтроу, че това е единственият правилен начин, по който се изпълнява тази танцова стъпка, но знаеше, че той ще се мръщи на дързостта на Рейн. Те пристъпваха спокойно под звука на барабаните, докато не писнаха духовите инструменти, принуждавайки ги да се завъртят заедно. Замаяността беше прекрасна, тъй като накрая Рейн я хвана и те отново запристъпваха под барабаните, а темпото се увеличаваше.

Той я завъртя втори път, по-бързо и по-близо до тялото си.

— Не съжаляваш ли за чакането? — попита го дръзко сред уединението на танца.

— Повече бих съжалявал да рискувам законността на наследника си — сериозно я укори той.

Тя подбели очи и той се престори, че се мръщи на похотливостта ѝ.

— Нима гладният роптае срещу подготовката на пира? — попита я следващия път, когато се приближиха при завъртането. Въртяха се толкова близо, че тя почувства дъха му върху косата си. Това предизвика вече познатото разливане на топлина из тялото ѝ. Осъзна, че отново се беше случило — пространството около тях се беше разчистило в широк кръг, тъй като другите двойки бяха спрели, за да наблюдават как Древните танцуват. Той я завъртя отново, по-бързо, толкова близо, че гърдите ѝ почти го докоснаха. — Казват, че именно гладът прави храната толкова апетитна. — И добави до ухото ѝ: — Предупреждавам те, че по времето, когато стигнем в Бингтаун, вече ще съм освирепял.

Мълвенето на тълпата ѝ показа, че се въртяха толкова бързо в тези стъпки, че червените ивици в роклята ѝ вече проблясваха. Затвори очи, като му се довери да я държи в орбитата си, и се зачуди какво би могло да надскочи този възхитителен момент. После се усмихна, разбрала отговора.

Да го разкаже на Дело.