Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Те се успокояваха, мислейки, че скоро ще бъдат освободени от своето мъчително положение. Всяка нощ действително, идваха Бурони и лакеите му, а често пазачите и тъмничарите, за да докладват. Фалие не знаеше за това обстоятелство, което можеше да го постави в опасност.
А през това време, двамата мъже предчувствуваха, че някакво необикновено събитие, бунт се разиграваше в черния салон; но те не пророниха нито дума, от страх да не се изложат, ако трябваше да изменят на господарите си…
На сутринта, когато бе настъпило спокойствие в черния салон, един тъмничар се представи на вратата. Той поиска да говори ла инквизиторите.
Фалие му отговори строго, че не може да напусне поста си и че достъпът в черния салон е забранен за всекиго без изключение.
Човекът се подчини и Фалие остана още на пост до първите часове на утринта, без да приеме някакво важно съобщение.
От своя страна Оргосо бе отишъл до арсенала. Той бе снабден с една напълнена пушка и носеше със себе си големия ключ, който Марино му бе дал.
Един единствен път водеше към арсеналите — дълъг и тесен.
Голямата врата на казармите и складовете на флотата се издигаше на една точка, където бяха разположени корабостроителниците, разните магазини, жилищата на войниците. Тази врата можеше да се затваря при нужда, обаче това не беше се случвало.
Пратеникът на Маринели не срещна никого по пътя си. Спомняме си, че Оргосо, изразявайки волята на Съвета на тримата, бе предал на адмирала заповед да не пуща нито един войник да участвува в карнавала и да концентрира всичките си сили във вътрешността на арсенала.
Тъмнината беше пълна. Покритото с гъсти облаци небе не пропущаше нито един предателски лунен лъч върху заспалото поле.
Оргосо достигна без затруднения до голямата врата. В този момент се разнесоха бавно и тежко дванадесет удара на далечна камбана. Беше полунощ.
Решителният час бе настъпил, часът, когато трябваше да се реши съдбата на Марино и на приятелите му.
Без никакво предупреждение Оргосо, показващ нечовешка сила, започна да затваря двете грамадни крила на голямата врата. Последните заскърцаха върху своите скоби и това обърна вниманието на един часовой, поставен наблизо.
— Хей! — извика часовоят. — Кой сте вие и какво правите?
После, без да чака Оргосо да му отговори, човекът се завтече, за да разбере какво става.
— Нали виждате! Затварям вратата! — отговори Оргосо.
— Но кой сте вие? — попита часовоят, заинтересуван от тази мистериозна маневра.
— Сляп ли сте, че не ме познавате?
— Виждам добре, че сте стафиер, но кой ви е натоварил да затворите вратата?
— Приятелю — отговори Оргосо, — не се касае за някоя карнавална шега. Това е заповед на Висшия съвет!
При тия думи той показа на изненадания часовой големият и тежък ключ на арсенала, който само инквизиторите притежаваха.
Войникът не настоя повече. Видът на този ключ го убеди.
— Това е друго нещо! — каза човекът примирително. — Но кажете ми, какво се е случило, за да затваряте вратата на арсенала? Вие сигурно знаете!
Човекът бе любопитен, но Оргосо избягна да отговори пряко на въпроса и каза любезно:
— Никой не знае тайните на Висшия съвет, приятелю! Дадена ми е заповед и я изпълнявам! Но правите ли и вие същото, когато вашият адмирал ви даде заповед? Трябва ли той да ви казва причините?
После човекът помогна на мнимия стафиер да затвори тежката врата.
Оргосо остана на пост отвън, разхождайки се като другите часовои.
Един час бе вече изминал, когато внезапно чу да се разнасят стъпки по пустия път. Кой можеше да дойде в този късен час на нощта? Кой беше той?
Оргосо се ослуша. Някой идеше.
Можа да различи силуета на непознатия. Беше домино с жълто перо, с маска, подобна на неговата.
Оргосо се запита неспокойно дали идеше неприятел или приятел. Беше ли д’Артенай? Беше ли Фалие?
— Стой! Кой сте вие? — извика той на идващия. Черното домино, изненадано от неочаквания вик се поколеба за момент.
— А вие кой сте? С какво право ме спирате по такъв начин? Нося на адмирала бързо съобщение от великия капитан.
— Не може! Ако направите една крачка повече, ще бъдете мъртъв! — отвърна Оргосо. — Вратата е затворена по заповед на Съвета на тримата. Не се минава!
— Я гледай ти чудо! — извика полицаят, учуден от смелостта на непознатия стафиер. — Махнете се от пътя или ще повикам стражата.
Оргосо бе заплашен от опасност, ако не вземеше бързо решение.
— Ако не мълчите, ще ви убия! — викна той.